София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎География: + спътникова снимка
мРедакция без резюме
Ред 5:
| адрес-община = ул. Московска 33<br>тел.: 9377<br>сайт: [http://www.sofia.bg www.sofia.bg]
}}
'''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] в [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|14-ятият по големина град в Европейския съюз]], с население 1 241 675 души (към 31.12. декември 2018 г.).<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол], nsi.bg.</ref> По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref>, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]], и е заобиколена от планини: [[Витоша]] на юг, [[Люлин (планина)|Люлин]] на запад и [[Стара планина]] на север. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]].
 
София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref>
Ред 33:
 
== География ==
[[FileФайл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|thumbмини|250п|Спътникова снимка на София]]
[[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|218x218пкс250п|Борисовата градина]]
 
=== Местоположение ===
Ред 620:
|-
|style="text-align:center;"|'''[[Национален археологически институт с музей]]'''
|align="left"|Археологическият музей е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия, построена от великия везир на султан Мурад II, който през 1451 г. става бейлербей и премества главния град на бейлербейлъка Румелия (всички европейски владения на османците) от Одрин в София. Строена е цели 43 години – от 1451-ва до 1494 г. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена. Когато Васил Друмев е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ иска да направи театъра си в нея, политикът от Консервативната партия отказва с думите:''„Аз от храм, ако и да е на Мохамеда, карагьозчиница не пускам да се прави!“'' и сградата е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
|[[Файл:20140618 Sofia 07.jpg|200px|център]]
|}
Ред 640:
В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени&nbsp;– такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]], на чието място за известно време се оформя паркинг. Паметникът пък пред Националния дворец на културата се руши сам и с течение на времето от него остава само скелето.
 
Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолеятмавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора дори не знаят за неговото съществуване по това време.
 
[[Файл:Levski`s monument1.jpg|мини|275px|Част от паметника на [[Васил Левски]]]]
Ред 665:
[[Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|мини|250px|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]]]]
 
[[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на миналия20 век.
 
[[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър.
Ред 681:
Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]].
 
София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]]. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref>
 
Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]]&nbsp;– през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г.
Ред 703:
|[[Файл:Bulgaria-Sofia-01.JPG|център|180п]]||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през [[1981]] г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]]
|-
|[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на 20 в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на 20 век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]]
|-
|[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]]
Ред 717:
{{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}}
 
Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от ''„Покръстителя на света“'' [[Рим]]ския император [[Константин Велики]] и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]], <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.),''' '''Димитър Цухлев, 1911 г.]
</ref> станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]].