Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

'''ЖанЖана-Антоанет Поасон''' ({{lang|fr|Jeanne-Antoinette Poisson}}, 29 декември 1721 – 15 април 1764), по-известна като '''Мадам дьо Помпадур''' ({{lang|fr|marquise de Pompadour}}), е [[метреса]] (фаворитка) на френския крал [[Луи XV]].

ЖанЖана-Антоанет е родена на [[29 декември]] [[1721]] в [[Париж]].<ref>Christine Pevitt, ''Madame de Pompadour. Мistress of France'', New York 2002, p. 3</ref> Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че биологичният ѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем.<ref>Imbert de Saint-Amand, ''Court of Louis XV'', New York 1893, p. 117</ref> Той става неин патрон, след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от [[Франция]] през [[1725]] г. заради неплатени дългове и финансови измами – престъпление, което в тогавашна Франция се наказва със смърт. Осем години по-късно Поасон е реабилитиран и му е позволено да се завърне във [[Франция]].

От буржоазен произход, ЖанЖана-Антоанет е красива, интелигентна и добре образована; умее да танцува, да гравира и да свири на клавикорд, а освен това е добра актриса и певица. По-късно тя твърди, че когато била на девет, майка ѝ я завела на гадателка, която ѝ предрекла, че един ден ще „царува над сърцето на крал“. По всичко личи, че майка ѝ повярвала на предсказанието, тъй като започнала да я нарича „Рейнет“ (от френското ''Reine'', което означава кралица).<ref>Pevitt, ''Madame de Pompadour...'', p. 9</ref> ЖанЖана прекарва няколко години в манастир, тъй като баща ѝ настоявал тя да получи католическо образование, а след като напуска манастира, продължава образованието си вкъщи. В по-голямата си част то е на разноските на Шарл Франсоа льо Норман дьо Турем, богат финансист, близък приятел на майка ѝ, което вероятно е причина за слуховете, че именно той е истинският баща на ЖанЖана-Антоанет. Скъпото ѝ обучение включвало уроци от известни за времето си актьори и певци.

През 1741 г. ЖанЖана-Антоанет се омъжва за Шарл-Гийом льо Норман д'Етиол,<ref>Jacques Levron, ''Pompadur'', New York 1963, pp. 23-24</ref> племенник на патрона ѝ и негов наследник. Като сватбен подарък младоженците получили от богатия си роднина имението Етиол, което граничи с кралската ловна местност в Горите на Сенарт. ЖанЖана-Антоанет ражда на съпруга си две деца – момче, което умира след раждането си през 1741, и момиче на име Александрин-Жана (наричана „Фанфан“), родена на [[10 август]] [[1744]] г. По всеобщо мнение мадам дД'Етиол, както започват да наричат ЖанЖана-Антоанет, е очарователна със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Скоро Шарл-Гийом напълно се увлича по младата си съпруга, която става известна сред парижките салони. Мадам д'Етиол открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от [[Волтер]].<ref>''Ibid''., p. 27</ref>

Амбициозната ЖанЖана-Антоанет обаче не се задоволява с положението си и обмисля как да попадне в полезрението на краля, известен със слабостта си към хубави жени. Така тя разузнава кога и къде той ходи на езда и в един прекрасен ден през 1745 г. „случайно“ попада на пътя му. Тя определено го впечатлява и той пита придружаващите го кое е това прекрасно създание. Така ЖанЖана-Антоанет, макар и неофициално, бива представена на краля, който по това време още скърбял за смъртта на официалната си метреса, [[Мари-Ан дьо Шатору]].<ref>Olivier Bernier, ''Louis the Beloved. The life of Louis XV'', New York 1984, p. 134</ref>

През февруари на същата година мадам дД'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на дофина (престолонаследника) Луи и испанската инфанта [[Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска|Мария-Тереза Рафаела]]. Преоблечена като богинята на лова Диана, ЖанЖана-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка – самият крал, маскиран като Тисово дърво. Силно впечатлен от нея, кралят отстранява маската си и провежда с ЖанЖана-Антоанет изтънчен разговор, който приключва с покана за интимна вечеря. През март същата година, вече редовна гостенка в двора и официална метреса на краля, тя се премества да живее във Версай.

Тъй като ЖанЖана д'Етиол се нуждае от титла, за да бъде представена в двора, кралят я удостоява с титлата маркиза дьоДьо Помпадур.<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 716</ref> След като съпругът ѝ, мосю дД'Етиол, бива назначен за генерален откупчик на данъците, тя официално се развежда с него. На 14 септември 1745 г. мадам дьоДьо Помпадур официално е представена пред придворното общество, след което бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.

Красива, интелигентна и образована, Жана дьо Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите – не е аристократка, а произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. Навремето обществото приемало без проблеми метресите на прадядото на краля, [[Луи XIV]] (с изключение на мадам дьо Ментнон), тъй като те произхождали от висшата аристокрация и не се месели в политиката. Но връзката на [[Луи XV]] с мадам дьоДьо Помпадур бива приемана като позор. В страната плъзват клевети по адрес на кралската фаворитка.

Въпреки многото критики, маркиза дьоДьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат, създател на стила ''[[рококо]]'', маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения, финансира редица художници и занаятчии, попечителства построяването на [[Конкорд (площад)|Плас дьо ла Конкорд]] и на Военното училище в Париж; непрестанно защитава [[Енциклопедия, или Тълковен речник за науки, изкуства и занаяти|Енциклопедията]] срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители.<ref>''Ibid.''</ref> Нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в [[Севър]], която се прочува в цяла Европа; дотогава всичкият кралски порцелан в бил внасян от Германия ([[Майсен]]).

След като ЖанЖана дьо Помпадур официално заживява във [[Версай]], тя започва да организира вечери за краля с избрани гости, през които вечери не се спазва строгият етикет, който [[Луи XV]] ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият [[Луи XV]] сервира кафе по време на вечерите. Мадам дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Изключително артистична, тя редовно организира театрални постановки в двореца, като самата тя винаги играе главната роля, проявявайки таланта си на актриса.<ref>Pevitt, ''Madame de Pompadour...'', pp. 65-66</ref> Благодарение на нея кралят получава интимността и женското присъствие, от които е бил лишен в детството си. През 1748 и 1749 г. ЖанЖана дьо Помпадур преживява два спонтанни аборта, които много разклащат здравето ѝ. Поради това след 1750 г. тя вече не е нищо повече от приятелка на краля, без интимна връзка между тях. Според слуховете тя започва сама да избира метреси за [[Луи XV]], които да забавляват пристрастения към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, тъй като [[Луи XV]] се ужасявал дори от мисълта за венерически болести. Нейното изискване било момичетата да не са много интелигентни, за да не може някоя от тях да измести ЖанЖана-АнтоанетkАнтоанет от положението ѝ на фаворитка на краля. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си.

Мадам дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете.<ref>Така смятат и сериозни историци като Arthur Hassall, ''The Balance of Power 1715-1789'', New York 1907, p. 221</ref> Все пак тя препоръчва маршал дьо Бел-Ил и херцог дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жана от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам дьоДьо Помпадур, но след намесата на маркизата е принудена да се омъжи за дребен благородник и така е отстранена от приятелския кръг на краля.

Ролята на маркиза дьоДьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм.<ref>Saint-Amand, ''Court of Louis XV'', p. 204</ref> Договорът довежда до тъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал дьоДьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам дьоДьо Помпадур утешава краля с прочутото: '''Au reste, après nous le déluge''' ('''След нас, ако ще и потоп!''').