Уикипедия

Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Жана-Антоанет Поасон''' ({{lang|fr|Jeanne-Antoinette Poisson}}, 29 декември 1721 – 15 април 1764), по-известна като '''Мадаммадам дьоДьо Помпадур''' ({{lang|fr|marquise de Pompadour}}), е [[метреса]] (фаворитка) на френския крал [[Луи XV]].
 
== Ранни години ==
Ред 35:
След като Жана дьо Помпадур официално заживява във [[Версай]], тя започва да организира вечери за краля с избрани гости, през които вечери не се спазва строгият етикет, който [[Луи XV]] ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият [[Луи XV]] сервира кафе по време на вечерите. Мадам дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Изключително артистична, тя редовно организира театрални постановки в двореца, като самата тя винаги играе главната роля, проявявайки таланта си на актриса.<ref>Pevitt, ''Madame de Pompadour...'', pp. 65-66</ref> Благодарение на нея кралят получава интимността и женското присъствие, от които е бил лишен в детството си. През 1748 и 1749 г. Жана дьо Помпадур преживява два спонтанни аборта, които много разклащат здравето ѝ. Поради това след 1750 г. тя вече не е нищо повече от приятелка на краля, без интимна връзка между тях. Според слуховете тя започва сама да избира метреси за [[Луи XV]], които да забавляват пристрастения към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, тъй като [[Луи XV]] се ужасявал дори от мисълта за венерически болести. Нейното изискване било момичетата да не са много интелигентни, за да не може някоя от тях да измести Жана-Антоанет от положението ѝ на фаворитка на краля. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си.
 
ЖанЖана-Антоанет дьо Помпадур умира на [[15 април]] [[1764]] г. от [[туберкулоза]] в двореца Версай, което е личен жест на краля към нея, тъй като според етикета е било допустимо в двореца да умират само членове на кралското семейство.
 
=== Роля в политиката ===
Мадам дьоДьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете.<ref>Така смятат и сериозни историци като Arthur Hassall, ''The Balance of Power 1715-1789'', New York 1907, p. 221</ref> Все пак тя препоръчва маршал дьо Бел-Ил и херцог дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жана от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам Дьо Помпадур, но след намесата на маркизата е принудена да се омъжи за дребен благородник и така е отстранена от приятелския кръг на краля.
 
Ролята на маркиза Дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм.<ref>Saint-Amand, ''Court of Louis XV'', p. 204</ref> Договорът довежда до тъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото: '''Au reste, après nous le déluge''' ('''След нас, ако ще и потоп!''').
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мадам_Дьо_Помпадур“.