Уикипедия

Българска земска войска: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
отделно за „Дмитрий Ватикиоти“
Ред 57:
'''Българската земска войска''' ({{lang|ru|Болгарское земское войско}}) е военна част в [[руска армия|руската армия]].
 
По състав е голям [[полк]]. Съставена е главно от [[българи|български]] доброволци по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806 – 1812 г.]] и войната с [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия. Командир е руският офицер щабс-ротмистър ([[капитан]]) [[Дмитрий Ватикиоти|Дмитър Павлович Ватикиоти]], за командири на подразделения са назначени българите [[Сава Бинбаши]], Хаджи Христо, [[Георги Мамарчев]] и др. Сформирана е и ''Гръцка земска войска'', командвана от гърка Николаос Пангалос, в която има много българи.
 
Започва да се създава в [[1810]] г., като първо са образувани 4 самостоятелни доброволчески отряда<ref>[https://books.google.bg/books?id=WN3_AgAAQBAJ&pg=PA198&lpg=PA198&dq=Болгарское+земское+войско+1810&source=bl&ots=egk0mrzzWo&sig=8UgFcy6J5j0LE7BDwWH15CmMogE&hl=bg&sa=X&ei=EgX9VNLBCejCywPg9oCgCQ&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=Болгарское%20земское%20войско%201810&f=false Г. Г. Литаврин, Краткая история Болгарии, стр. 198]</ref> при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици след призивите му към българите и към Русия и за освобождение на България с въстание в страната, комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. Руското командване създава специални военни формации от гърци и българи, които наброяват по няколко хиляди души от всяка народност. От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеникът Пантелеймон от Свищов, габровският търговец Васил Андреев, врачанският чорбаджия Димитър Хаджитошев и др.
Ред 64:
 
През май [[1811]] г. по нареждане на новоназначения руски командващ руската Молдовска армия [[Михаил Кутузов]] от Антон Яковлевич Коронелли<ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М. М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в., Армия и флот (военное обозрение), 27 октября 2014]
</ref> е сформирано единно бойно подразделение от 6 батальона със свое знаме и печат. То е под командването на генерал Павел Турчанинов, а на 10 юни същата година за пряк негов пряк командир е назначен щабс-ротмистър (капитан) Дмитър Павлович Ватикиоти, българин от [[болград]]ското село [[Табаки|Табака]]<ref>Димитър Павлович е роден през 1786 г. в българското село Табак (Табаки) до Болград в Бесарабия и подобно на много други образовани в гръцките школа българи има такова особено име Ватикиоти, той се счита за българин или българо-[[гагаузи]]н от съвременниците си и в повечето руски и местни студии противоречивият ляв историограф Кръстьо Манчев, отрекъл Баташкото клане, пък го заявява като грък: „Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806 – 1812 г.“ ([http://chitanka.info/text/5818/59 История на балканските народи. Том 1, С, 2001 г.]), гръцки студии като Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 1821, εκδ. Μέλισσα 1971, Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος Νέα Ελληνική Ιστορία 1204 – 1985,Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη,σελ136 разпространяват такава гледна точка и без каквито и да е документи потвърждаващи такова нещо за него, като без доказателства го свързват с гърци с подобно име от Лакония и такива, „основали“ „гръцкото“ (всъщност доказано българско) село Табак до Болград, където е роден, или дори „гръцкия“ окръг в Бесарабия (всъщност отново български и българо-гагаузки), но наречен така заради религията, за разлика от тамошни немци, италианци и пр. и по името на „Гръцкия проект“, както е наричано в Русия освобождението на Балканите от османска власт, въпреки че признават, че Димитър Павлович е предпочетен от българите не само за командир, но и според гръцки източници ([http://www.koutouzis.gr/vatikiotis.htm Οικογενεια Βατικιωτη]) възглавил именно българската, а не гръцката колония в гр. [[Рени (Украйна)|Рени]] недалеч от Тулча в 1815 г., попечител е пред руската власт на задунайските преселници, а пък брат му [http://www.bessarabia.ru/1003.htm Иван Павлович е стотник в Болгарската земска войска и старейшина на задунайските перселенци във въпросния „гречански цинут“]</ref> според някои спорни тези родом от там, но с гръцки произход<ref>Данова, Надя, Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция, София 2003, с. 103</ref>. В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война. Отрядът има не само свое [[знаме]] и [[печат]], но и собствено командване.
 
Българската земска войска като армейско подразделение наброява над 3000 души<ref name=":0"/><ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref28 Прошение капитана Коронелли... РГВИА Ф. 395 „Инспекторский департамент“, опись № 6/312, 1817, 1 отд. 1 стол, арх. 737, стр. 13]</ref>. Допълнително руското командване разчита на още около 12 000 въоръжени българи в направлението към Търново за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие<ref name=":1"/><ref>Янко Гочен, Легендарния капитан Георги Мамарчев жертва на руско-турските репресии, Сите българи заедно, 2011 г.</ref>.
Ред 70:
Задачите ѝ първоначално са охрана на крепостите и населените места, защита на българските преселници и разузнавателни операции в тила на противника. Голям бил броят на хайдутите, присъединили водените от тях чети към русите в тази война против турците. Известен е Златьо Кокарчоолу от Сливен, паднал в тежък отчаян бой с турци в 1810 г. край Сливен, след като заклал 35 души около себе си, докато най-сетне се подпалил барутът в чантата му и така бил разкъсан от взрива. Известен е и Коньо от Драгуданово „брадатият войвода“, прекарал в Балкана от 1810 чак до 1825 г., макар и да имал повече от 100 сражения с турците, изгубил само 2 души, починал мирно в Букурещ<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К. Иречек, История на българите, стр. 565]</ref>.
 
Българската земска войска в 1811 г. дава съществен принос, като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов саморъчно пише: „''Находившейся тогда в Кузуг всей Армии Артелерийский парк с помощью российской и вооруженной им болгарской команды защитил от неприятельского нападения, который два раза покушался зажечь оный ночью''“ .<ref>АРХИВАрхив ВНЕШНЕЙвнешней ПОЛИТИКИполитики РОССИЙСКОЙРоссийской ИМПЕРИИимперии. Ф.1 „Административные дела“ р. IV. ОП. 5, д. № 292, 1818 – 1820 л.л. 11, 11 об., 12</ref>
 
Особено се отличават българите от подразделението заедно с чети в победните сражения при [[Русе]], [[Тутракан]] и [[Силистра]], с. [[Батин]] и пр. Храбростта и заслугите им в щурма на Силистра силно впечатляват Кутузов<ref name=":1"/>. След което охраната на Силистра е поверена на 400 бойци от него. Широко се полза българското опълчение за борба с турските разбойници и башибозук, безчинстващи около Букурещ и в дълбочина по пътя от Силистра до [[Шумен]]<ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref32 Антон Коронелли – попечитель болгарских переселенцев]</ref>.
Ред 84:
== Бележки ==
<references />
* {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите„Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878)“ | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}}
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_земска_войска“.