Мерник: Разлика между версии

'''Мерник''' е приспособление, използвано за насочването на [[оръжие]]то към [[човек|целта]].<ref name="Викитека ЭСБЕ">[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Прицел Прицел]//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.</ref>. В [[стрелково оръжие|стрелковото оръжие]], в зависимост от условията за използване, се използват различни [[оптика|оптически]] приспособления: обикновени [[мушка|мушки]], оптически мерници с групи [[леща (оптика)|лещи]] и [[лазер]]на подсветка на целта. Прицелните приспособления включват поставената [[мушка]] (понякога с ограждение) и прицелната '''[[мерна планка]]'''. При пристрелката мерникамерникът се регулира по направление, а мушката – по вертикала. В българскиятбългарския език понякога се използва руската дума „прицел“ в значението ѝ на приспособление за насочване към целта. В същото време често срещана грешка е да се нарича неправилно „мушката“ „мерник“. Мушка (рус. „мухичка“) е използвано за нагледно обучение на войници, да съпоставят мухичката кацнала на края на цевта с мерника и целта.<ref>{{икона|ru}} [https://fortuna.army/scopes/ Мерник: видове и характеристики]</ref>

При използването на открития прицел, стрелецастрелецът търси разполагането в една линия, наричаща се мерна или прицелна, на три обекта: целта, мушката и мерната планка. Тъй като по законите на оптиката е невъзможно едновременното държане на фокус на три обекта заедно, той [[Акомодация|акомодира]] окото на точка, намираща се на отрязъка мушка—планкамушка – планка и деляща този отрязък в съотношение приблизително 2:1. С това той постига приблизително равна яснота на наблюдение както на мушката, така и на планката. Целта при това се вижда размито.

=== ExpressЕкспрес ===

Разновидност на открития прицел за лов на опасни за живота на стрелеца животни, осигурява по-бърза наводка. Използва V-образнаобразен прорез на планката и голяма мушка с точка с ярък цвят, която в момента на прицелването се „поставя“ в прореза. За сметка на голямата мушка е затруднено прицелването в цел, отдалечена над 200 метра, и затова не се използва вза бойнотобойно оръжие.

[[Файл:Visierlinie.jpg|мини|180px|ляво|Апертурен (или закрит) мерник на [[Хеклер и Кох МП5|HK MP5]], пръстеновиден тип]]

[[Файл:Rear aperture sight.jpg|мини|Диоптричен мерник на спортнатаспортна винтовка [[CZ 452]]]]

Съществуват няколко вида подобни мерници, обединени конструктивно във вид на диск, разположен непосредствено до окото на стрелеца, с отвор-[[Апертура (оптика)|апертура]].<ref name="Разновидности и опыт применения апертурных прицелов">[http://www.gun-magazine.ru/art.php?page=60818 Марин Милчев. „Разновидности и опыт применения апертурных прицелов“]</ref>.

'''Пръстеновиден''' – cПри тозипръстеновидния мерник стрелеца, като че ли,сякаш непосредствено гледа през апертурата на мушката, съвмещавайки ссъвместявайки нея с целта и инстинктивно изравнявайки линията на мерене с относително светлото петно, проектирано от апертурата в окото. ДаденияДаденият тип по много превъзхожда открития: по-бързо прицелване за сметка на опростяване на процедурата по съвместяванет на мушката с планката (окото интуитивно намира положението, при което пънчето на мушката съвпада със средата на обръча); голяма мерна линия, която осигурява по-висока точност (планката на открития мерник трябва да се намира от окото на стрелеца на съществено разстояние, иначе при прицелването той се разплува пред окото, което означава да се премества напред, жертвайки от дължината на прицелната линия, – пръстена, обратно, трябва да е в непосредствена близост до окото, затова и оръжията с такъв прицел и имат по-дълга прицелна линия); той е по-удобен за наводка при недостатъчно осветление; към недостатъците му се отнасят: планката частично прикрива зрителното поле, времето за преместване на прицела от една цел на друга е много често по-голямо, освен това, дандениядадения тип прицел е склонен да се замърсява. Следва да се отбележи, че този тип често се нарича „диоптрически“ („диоптричен“), което е неправилно, защото последният използва съвършено различен оптически принцип при своята работа.

'''Ghost Ring''' – разновидностРазновидност на пръстеновидния мерник за използване в гладкостволнотогладкостволно оръжие, с много голяма апертура и тънка рамка на мерната планка. Осигурява най-голямата скорост на прицелване за сметка на известна загуба на точност, което не е критично впри дадения тип оръжие.

'''Диоптричен''' – особенаОсобена разновидност на апертурния прицел, впри негокойто планката напълно прикрива обзора на окото отпред, а самата апертура е с много малък диаметър (колкото човешкатачовешка [[зеница]]), той работи като [[камера обскура]], проектирайки изображение на зеницата на стрелеца с голям контраст. ДаденияДаденият тип мерник дава най-високата точност от всички възможни механични прицелни приспособления, цена за което е голямото време на прицелване и трудната наводка в условиятаусловия на здрач и нощ, именно по тези причини дадения вид мерник се поставя практически само на винтовките за целева стрелба на големи разстояния, а също така изисква и особено правилно прицелване.

[[Файл:Pilad setka.jpg|мини|ПрицелнатаПрицелна мрежа на оптическияоптически прицел ПСО-1]]

ОптическияОптичният мерник е оптичен прибор, предназначен за точна наводкинаводка на оръжието към целта. Може да бъде използван и за наблюдение на местността и за определяне на разстоянията до предмети (ако са известни техните размери).

[[Файл:Mark III free gun reflector sight mk 9 variant reflex sight animation.gif|мини|200x200пкс|Това вижда стрелеца от турела през колиматорниятколиматорния мерник Mark III, за първи път произведен през 1943 г., използван е в авиацията, за армейските и морските оръдия.]]

[[Файл:Me262cockpit color.jpg|мини|200px|Кабината на [[Месершмит Ме 262]]. КолиматорнияКолиматорният мерник е горе, леко вдясно от средата., Въввъв вид на куб (металната кутия).]]
[[Файл:Saiga pkas on.jpg|мини|Съвременните колиматорни мерници имат полупрозрачна леща, през която стрелеца наблюдава целта, и при това вижда прицелния маркер]]

'''Колиматорните прицелни системи''' са системи, използващи [[колиматор]] за поставяне на изображението на прицелния маркер, проектиран в безкрайността. Реално излъчването от източника на светлина в прицела се отразява от [[леща (оптика)|лещата]] на колиматора в [[око]]то на наблюдателя като паралелен поток. В резултат на това зеницата на наблюдателя не трябва да се намира на [[оптична ос|оптичната ос]] на прицела, достатъчно е да се намира пределите на проекцията на лещата на прицела надлъжно на тази ос. При напречно преместване на очите маркерамаркерът от гледна точка зрението на наблюдателя се премества по лещата на прицела, оставайки на точката на прицелване независимо от положението на очите на наблюдателя относително прицела. При излизане на зеницата на наблюдателя от пределите на проекция на лещата прицелнияприцелният маркер „изчезва“ зад края ѝ.

КолиматорнияКолиматорният прицел осигурява много висока скорост на прицелване – примерно 2 – 3 пъти по-бързо, отколкото традиционните „мушечни“, тъй като за прицелването е нужно напасването само на две точки – червениячервеният светещ маркер, виден през [[окуляр]]а и самата цел, при това окото се [[Акомодация|акомодира]] на разстоянията до целта (при механичните прицели – обикновено на мушката, [[мерна планка|мерната планка]] и целта се виждат нефокусирани).

Колиматорните прицели са открити и покрити. Има все още неизяснена терминология в това отношение. Изначално покритите прицели са онези, които няиматнямат прозрачна леща, а само проектират в окото на стрелеца прицелната марка. Целта не се изобразява в окуляра, прицелването става бинокулярно при наблюдаване с едното око на маркера, а с другото – целта, в мозъка на стрелеца се случва характерното за [[бинокулярно зрение|бинокулярното зрение]] сливане на изображенията от двете очи.

Понастоящем такива мерници практически сене се използват. Съвременните колиматорни мерници имат полупрозрачна леща, през която стрелецастрелецът наблюдава целта, и заедно с това устройството проектира в окото му изображението на маркера,; според старата класификация всички прицели на този принцип се наричат ''открити''. ДнесСъвременният закрит колиматорен прицел се нарича този, при който източникаизточникът на светлина, формиращ маркера, се намира в закрит (или затворен обикновено цилиндричен по форма, херметичен) корпус, при това, освен предната леща на колиматора, има затваряща корпуса отзатотзад леща на окуляра. ОткритияОткритият колиматорен мерник, днес, има само предна леща в рамка, източникаизточникът на светлина е открит и се намира на основата на самото устройство. Предимство на закритите модели колиматорни прицели е тяхната устойчивост към метеорологичните условия (при откритите попадналите на задната повърхност на лещата водни капки могат значително за изкривят прицелния маркер, а мърсотиятамръсотията – да запълни очето на източника на светлина в основата на прицела). Откритите колиматорни прицели пък дават на стрелеца по-добър обзор, като по-малко заслоняват със своята конструкция зрителното поле около целта.

Често колиматораколиматорът се поставя на оръжиеоръжието заедно с магнификатор – оптически прибор, аналогичен на оптичния прицел с неголямо увеличение, но без прицелна мрежа, вместо която се използва маркерамаркерът на колиматора. КолиматораКолиматорът и магнификаторамагнификаторът са разположени на една ос. Обикновено на военното оръжие с колиматор са съхранени и традиционните механични прицелни приспособления, като мушката и апертурната мерна планка на са сгъваеми, така, че в разгънато състояние мерната линия на механичния мерник да съвпада със същата на колиматорния прицел – това се нарича ''co-witness'' – и осигурява възможност за използване на механичните уреди при излизане на колиматора от строй. В друг случай колиматораколиматорът просто се монтира така, че да не закрива механичните прицелни устройства – обикновено това се прави на оръжиетооръжие с открит прицел.

Много по-сложен вариант на колиматорния прицелаприцел е ИПС ([[Индикатор на предното стъкло]]), използван в авиацията. Той може да проектира също така и полетна и тактическа информация,; прицелните маркери за стрелба с различните видове оръжие са проектирани с оглед на необходимите поправки и предварения, създадени на основата на изчисленията на бордовата ЕИМ от данните на бордовите обзорно-прицелни системи, отчитайки [[балистика]]та на боеприпасите, разстоянието до целта и взаимното ориентиране на стрелеца и мишената в пространството.

[[Холография|ХолографскияХолографският]] прицел ([[колиматор]]аът) се отнася към прицелите открит тип, заради което на стрелеца не се налага за затваря другото си око по време на прицелване. Голямото поле на обзор позволява на стрелеца да използва периферното си зрение и мигновено да реагира на нова заплаха. Холограмата формира изображение на прицелния маркер и изпълнява функцията на асферичен отражател, както лещата на обикновения КМ. ХолографскияХолографският асферичен отражател дава много по-малки, отколкото обикновената сферична тънка леща, на паралактически грешки и позволява мерникамерникът да се направи много компактен. Обикновено ХМ е доста по-скъп от своите колиматорни аналози, тъй като холограмата се получава в резултат на скъп и сложен технологичен процес. При несъблюдаване на техническите изисквания холограмата може да изкривява и да разлага в спектър ярките обекти, наблюдавани през нея. Следва да се отбележи, че скоростта на прицелване с холографен прицел е значително по-голяма, отколкото със закрит колиматорен или оптичен прицел, затова този тип мерници често се използват за стрелба по движущидвижещи се мишени.

Лазерният целеуказател (ЛЦУ) създава [[лазер]]ен лъч с неголяма мощност, насочен към противника и създаващ светещ маркер в точката на предполагаемото попадение. Такъв метод за прицелване позволява да се гледа само непосредствено на целта, а също воденето на огън от всяко положение. Така времето на прицеливанеприцелване се съкращава до минимум, но световатасветлинната карма издава прицеливанетоприцелването и, отчасти, местоположението на стрелеца (всъщност, като правило, маркерамаркерът на съвременния лазерен прицел не се вижда с невъоръжено око, а само през специална лека оптика, поставена на оръжието; лазерните мерници с метка във видимия диапазон се използват основно в холивудските екшън филнифилми, а също и от някои полицейски подразделения за близък бой).

При действия в състава на група може да се объркат маркерите на ЛЦУ, поставени върху оръжията на различните бойци. Подобни грешки могат да се избегнат като се използват ЛЦУ с различен цвят маркери, но само при действия в състав малка група. Днес са разпространени ЛЦУ с лъчи в червен, син и зелен цвят. Но лъчите в различните си цветове се „държат“ различно при различни метеометеорологични условия.

ЛазернияЛазерният целеуказател може да излъчва във видимия диапазон или в невидимия за невъоръженото око инфрачервен, за използване с [[очила#Очила за нощно виждане|прибор за нощно виждане]].

При използването на ЛЦУ е необходимо да се отчете, че снарядаснарядът, за разлика от лазерния лъч, не се движи не по праволинейна траектория. Колкото е по-голямо разстоянието до целта, толкова повече снарядаснарядът се отклонява от правата траектория.

[[Лазер]]нияният [[далекомер]] е устройство, състоящо се от [[Светлинен импулс|импулсен]] лазер и [[Сензор|детектор]] на излъчвания. Измервайки времето, за което лъча изминава пътя до отражателя и обратно, и знаейки [[скорост на светлината|скоростта на светлината]], може да се изчисли разстоянието между лазера и отразяващия обект. ЛазернияЛазерният далекомер е най–простиянай–простият вариант на [[лидар]]а. ЗначенитоЗначението на разстоянието до целта може да се използва за наводка на оръжия, например на [[Танк#Въоръжение|танковото оръдие]].

Системите такъв тип са достатъчно скъпи и затова се използват рядко, основно в щурмовите комплекси.