Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии

Той е посветен в [[рицарство]] през 1914 г.<ref>{{cite web|London Gazette |issue=12647 |date=27 February 1914 |page=269 |city=Edinburgh}}</ref>. [[Първата световна война]] прекъсва научните изследвания в лабораторията, а самият Ръдърфорд е включен в проекти за борбарешаване сна практическите проблеми на откриването на подводници от [[сонар]]и.<ref>{{cite news |url=http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/greater-manchester-news/manchester-scientist-ernest-rutherford-revealed-8078891 |title=Manchester scientist Ernest Rutherford revealed as top secret mastermind behind sonar technology |author=Alan Selby |date=2014-11-09 |newspaper=Manchester Evening News |accessdate=2014-11-13}}</ref> и е член на научен съвет към [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]]. Когато се връща към научните си интереси, изследва сблъсъка на алфа-частици с газови молекули. В случай на [[водород]] детекторът регистрира разсеяни [[протон]]и, както се очаква. Но такива изненадващо се регистрират и когато газът е [[азот]]. През 1919 г. Ръдърфорд обяснява своето трето голямо откритие: изкуствено предизвикана [[ядрена реакция]] в стабилен елемент<ref name="EB"/>.

Ядрените реакции продължават да го занимават и по-късно. През 1919 г. той се завръща в Кеймбридж като ръководител на лабораторията Кавендиш на мястото на Томсън. Заедно с него от Манчестър идва колегата му [[Джеймс Чадуик]] и двамата експериментират с бомбардирането на леки химични елементи с алфа частици и техните трансформации. При по-тежките елементи срещат затруднения, тъй като технологията им е ограничена. Лабораторията Кавендиш се превръща в център на интензивни научни изследвания, започва разработка на [[Ускорител на частици|линейни ускорители]], на [[Камера на Уилсън|камерата на Уилсън]] и др. През 1932 г. Чадуик открива съществуването на [[неутрон]]а и получава Нобелова награда. Награди получават и [[Джон Кокрофт]] и [[Ърнест Уолтън]] за експеримента, при който става разделяне на атома с помощта на [[ускорител на частици]], и [[Едуард Виктор Епълтън|Едуард Епълтън]] за демонстриране на съществуването на [[йоносфера]]та.

Продължава изследването на спектри на бета и гама-лъчи, които спомагат за разбиране на структурата на атома. С малко количество [[тежка вода]], получена от САЩ през 1934 г. Ръдърфорд, Марк Олифант и Паул Хартек съумяват да инициират първата [[термоядрена реакция]], като бомбардират [[деутерий]].<ref name="EB"/>.

Той е посветен в [[рицарство]] през 1914 г.<ref>{{cite web|London Gazette |issue=12647 |date=27 February 1914 |page=269 |city=Edinburgh}}</ref> По време на Първата световна война той работи по строго секретен проект за решаване на практическите проблеми на откриването на подводници от [[сонар]]и.<ref>{{cite news |url=http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/greater-manchester-news/manchester-scientist-ernest-rutherford-revealed-8078891 |title=Manchester scientist Ernest Rutherford revealed as top secret mastermind behind sonar technology |author=Alan Selby |date=2014-11-09 |newspaper=Manchester Evening News |accessdate=2014-11-13}}</ref> . През 1916 г. е награден с мемориален медал на Хектор. През 1919 г. той се завръща в кавендишкия отдел за да наследи позицията на Томсън като кавендишки професор и директор. При него Нобелови награди са присъдени на [[Джеймс Чадуик]] за откриването на [[неутрон]]а (през 1932 г.), [[Джон Кокрофт]] и [[Ърнест Уолтън]] за експеримента, при който става разделяне на атома с помощта на ускорител на частици, и [[Едуард Виктор Епълтън|Едуард Епълтън]] за демонстриране на съществуването на [[йоносфера]]та. През 1925 г. Ръдърфорд отправя призиви към правителството на [[Нова Зеландия]] да подкрепи [[образование]]то и научните изследвания, което довежда до формирането на Катедрата за научни и индустриални изследвания през следващата година. Между 1925 и 1930 г. той е президент на Кралското общество, а по-късно и президент на Съвета за академична помощ, който помага на почти 1000 университетски бежанци от [[Германия]]. Награден е с орден за заслуги по време на Новогодишните почетни награди от 1925 г. и е издигнат като барон Ръдърфорд Нелсън, от Кеймбридж в графство Кембридж през 1931 г.<ref>{{cite web|London Gazette |issue=33683| date=23 January 1931| page=533}}</ref>, титла, която изчезва при неочакваната му смърт през 1937 г. През 1933 г., Ръдърфорд е един от двамата получатели на медала „ТК Сиди“, създаден от Кралското дружество на Нова Зеландия като награда за изключителни научни постижения.<ref>{{cite web |title=Background of the Medal |url=http://www.royalsociety.org.nz/programmes/awards/sidey-medal/background/ |publisher=Royal Society of New Zealand |accessdate=7 August 2015}}</ref><ref>{{cite web |title=Recipients |url=http://www.royalsociety.org.nz/programmes/awards/sidey-medal/recipients/ |publisher=Royal Society of New Zealand |accessdate=7 August 2015}}</ref>