Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: изчиств на повтор |
|||
Ред 50:
Той е посветен в [[рицарство]] през 1914 г.<ref>{{cite web|London Gazette |issue=12647 |date=27 February 1914 |page=269 |city=Edinburgh}}</ref>. [[Първата световна война]] прекъсва научните изследвания в лабораторията, а самият Ръдърфорд е включен в проекти за решаване на практическите проблеми на откриването на подводници от [[сонар]]и.<ref>{{cite news |url=http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/greater-manchester-news/manchester-scientist-ernest-rutherford-revealed-8078891 |title=Manchester scientist Ernest Rutherford revealed as top secret mastermind behind sonar technology |author=Alan Selby |date=2014-11-09 |newspaper=Manchester Evening News |accessdate=2014-11-13}}</ref> и е член на научен съвет към [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]]. Когато се връща към научните си интереси, изследва сблъсъка на алфа-частици с газови молекули. В случай на [[водород]] детекторът регистрира разсеяни [[протон]]и, както се очаква. Но такива изненадващо се регистрират и когато газът е [[азот]]. През 1919 г. Ръдърфорд обяснява своето трето голямо откритие: изкуствено предизвикана [[ядрена реакция]] в стабилен елемент<ref name="EB"/>.
Ядрените реакции продължават да го занимават и по-късно. През 1919 г. той се завръща в Кеймбридж като ръководител на лабораторията Кавендиш на мястото на Томсън. Заедно с него от Манчестър идва колегата му [[Джеймс Чадуик]] и двамата експериментират с бомбардирането на леки химични елементи с алфа частици и техните трансформации. При по-тежките елементи срещат затруднения, тъй като технологията им е ограничена. Лабораторията Кавендиш се превръща в център на интензивни научни изследвания, започва разработка на [[Ускорител на частици|линейни ускорители]], на [[Камера на Уилсън|камерата на Уилсън]] и др. През 1932 г. при облъчване на [[Берилий|берилиева]] мишена с поток от алфа-частици Чадуик открива съществуването на [[неутрон]]а и получава за това [[Нобелова награда за физика]].
Продължава изследването на спектри на бета и гама-лъчи, които спомагат за разбиране на структурата на атома. С малко количество [[тежка вода]], получена от САЩ през 1934 г. Ръдърфорд, Марк Олифант и Паул Хартек съумяват да инициират първата [[термоядрена реакция]], като бомбардират [[деутерий]].<ref name="EB"/>.
| |||