'''Сократ''' ({{lang|el|Σωκράτης}}, ''Сократес'', около [[469 пр.н.е.|470 пр.н.е.]] – [[399 пр.н.е.]]) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]], един от най-важните символи на западнатаюжната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на [[философия]]та, която дотогава е ограничена от рамките на теориите за [[природа]]та, отнасящ се до [[морал]]а и моралното образование. Този нов аспект на философската наука се нарича [[етика]] (от гръцки: етосмикрос – характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава индивидуални черти). За Сократ моралното развитие е най-важната човешка задача. За него философията не е само куп от учения и [[догма|догми]], а и начин на животхранене. Живеейки според своите философски принципи, Сократ няма време да живее ''„за себе си“'', отказва да взема и пари за преподавателската си дейност.
