Хилендарски манастир: Разлика между версии

'''Хилендарският манастир''' или '''Хилендар''' ({{lang|sr|Хиландар}}; {{lang|el|Μονή Χιλανδαρίου}}) е сръбски [[Православие|православен]] [[манастир]] в [[Атон]], [[Гърция]]. {{факт|В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на православната част от сръбския народ, като е тачен и като български, редом със Зографския манастир. Още по времето на [[Паисий Хилендарски]] е имало спорове какъв е манастира, макар че по негово време, т.е. на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], почти цялото му монашеско братство е било българско.|2019|9|26}} Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].

Стари извори споменават за манастира още през X век, като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи [[ктитор]]. Два века след това манастирът е обновен като обител от {{факт|Свети Сава Сръбски|2019|9|26}} и баща му [[велик жупан|великия жупан]] [[Стефан Неманя]] (1159 – 1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил – под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император [[Алексий III Ангел]], техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир „Хилендар“ обновена обител под същото име. {{факт|Следва да се има предвид, че прабаба на Алексий III Ангел е [[Ирина Дукина]], която от своя страна е правнучка на цар [[Иван Владислав]]. Дали Стефан Неманя е родствено свързан с другия [[ааронов клон на Комитопулите]] е спорно (почти сигурно е родствено свързан с другия [[зетски клон на Комитопулите]]), но съпругата му [[Ана Неманя]] е била със сигурност, както и Растко.|2019|9|26}}

Наред със Зографския манастир и „Хилендар“ е тясно свързан с [[История на България|българската история]]. При падането на [[българско землище|български]]те и [[средновековни сръбски земи|сръбски]] земи под [[османска власт]] голям брой [[българи|български]] [[монах|монаси]] се заселват в него. През XVIII век той е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. След закриването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века{{факт|, до 1896 г., когато под въздействието на т.нар. „[[Начертание (документ)|Начертание]]“ и великосръбския месианизъм, той е обсебен от сръбската държава|2019|9|26}}. По тази причина Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]].

* [[Любен Прашков]], Атанас Шаренков. ''Паметници на културата на Света гора - – Атон''. Изд. Български художник, София, 1987