Южна Америка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.148.157.240 (б.), към версия на ShockD Етикет: Отмяна |
редакция |
||
Ред 2:
| име = Южна Америка
| карта = South America (orthographic projection).svg
| площ = 17
| население = 420
| гъстота = 21
| държави = 12
| територии = 4
Ред 70:
Други важни доколумбови култури са: [[Каняри]] (в южен централен Еквадор), империята [[Чиму]] (1300 – 1470 г., по северното крайбрежие на Перу), [[Чачапойци|Чачапоя]] и [[Аймара]] (1000 – 1450 г., Боливия и южно Перу).
Разполагайки столицата си в големия град [[Куско]], цивилизацията на [[инки]]те доминира в района на Андите от [[1438]] до [[1533]] г. Известна като ''Tawantin suyu'' и „земята на четирите области“ на [[кечуа]], тази цивилизация е силно обособена и високоразвита. Управлението на инките се разпростира над близо сто езикови или етнически общности, от 9 до 14 милиона души, свързани с [[пътна система]] от
=== Европейска колонизация ===
Първият европеец, достигнал до материка на Южна Америка, е [[Христофор Колумб]] през 1498 г. – по време на неговата трета експедиция към „Новия свят“. Неговото схващане, че е достигнал до земи, част от азиатския континент – [[Индия]], е причината коренните му жители да бъдат наречени „индианци“. Първопричината двете Америки да са наречени на мореплавателя [[Америго Веспучи]] е считаното за измислено от голяма част от съвременните историци негово плаване от 1497 г.
През [[1494]] г. [[Португалия]] и [[Испания]], двете големи морски европейски сили по това време, в очакване на нови земи (за които се установява, че са открити на запад), подписват [[Договор от Тордесиляс|Договора от Тордесиляс]]. В него те постигат съгласие, с помощта на [[папа]]та, че двете държави ще имат изключителни права (т.
Договорът създава въображаема линия по [[меридиан]] на 370 [[левга|левги]] западно от островите [[Кабо Верде]] (приблизително 46° 37' западна дължина). Съгласно договора, всички земи на запад от линията (обхващащи по-голямата част от Южна Америка) принадлежат на Испания, а всички земи на изток от нея – на Португалия. Тъй като точни измервания на географската дължина са невъзможни по това време, линията не се прилага стриктно, в резултат на което се стига до [[португалска колонизация на Северна и Южна Америка|португалската колонизация на Бразилия]] отвъд линията.
От началото на 1530-те, хората и природните ресурси на Южна Америка започват да се експлоатират от [[
Европейските инфекциозни заболявания ([[едра шарка]], [[грип]], [[морбили]] и [[Коремен тиф|тиф]]), към които коренното население на Южна Америка няма имунитет, и системният принудителен труд, като този в [[хасиенда|хасиендите]] или известния ''[[мита]]'' в мините, рязко намалява броя на местното население под испански контрол. След това, за да се замени намаляващата работна ръка, бързо са доведени [[африка]]нски [[Робство|роби]], които са развили имунитет към заболяванията.
Ред 85:
Испанците се стремят да обърнат новите си поданици в [[християнство]]то и бързо да премахнат всички местни културни традиции, които пречат на това. Първоначалните опити обаче са успешни само отчасти, тъй като местните жители просто смесват обредите на [[католицизъм|католицизма]] с тези на традиционното идолопоклонство и [[политеизъм|политеистичните]] си вярвания. Освен това, испанците се стремят да унищожат в същата степен и местните езици, въпреки че именно евангелизацията на римокатолическата църква на [[кечуа (език)|кечуа]], [[аймара (език)|аймара]] и [[гуарани (език)|гуарани]] всъщност допринася за запазването на тези езици, макар и само в устна форма.
[[Файл:Mestizo.jpg|мини|250px|
В крайна сметка коренните жители и испанците се смесват, оформяйки местно [[метис]]ко население. В началото метисите от района на Андите са потомци на индиански жени и испанци. След независимостта на южноамериканските държави повечето метиси са от местни мъже и бели жени или метиски.
Ред 97:
Много градове в испанските колонии обаче се смятат за еднакво упълномощени да назначат местни хунти като тези в Испания. Това насърчава движенията за независимост и автономия сред местните патриоти и предизвиква войни срещу роялистите, които подкрепят испанската власт над Северна и Южна Америка. Хунтите, както в Испания, така и в Северна и Южна Америка, насърчават идеите на [[Просвещението]]. Пет години след началото на войната Фернандо VII се завръща на трона и започва реставрация на кралския абсолютизъм, като роялистите взимат надмощие в конфликта.
Независимостта на Южна Америка е постигната най-вече чрез усилията на [[Симон Боливар]] от Венецуела и [[Хосе де Сан Мартин]] от Аржентина, двамата най-важни ''[[
В [[Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве|обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве]], през 1822 г. [[Педро I (Бразилия)|Педро I]] (също известен като Педру IV, крал на Португалия), син на [[Жуау VI]], обявява Бразилия за независимо кралство, което по-късно се преименува в [[Бразилска империя]]. Въпреки лоялността на португалските гарнизони в [[Баия]] и [[Пара]], независимостта е дипломатично приета от короната в Португалия, при условията на големи обезщетения, изплатени от Бразилия.
Ред 121:
== Население ==
[[Файл:Bariloche- Argentina2.jpg|мини|250px|Езерото [[Науел Уапи]]]]
Населението на Южна Америка е около 409 милиона души. Основната част от него са [[метиси]], потомци на местните [[индианци]] и преселници от [[Европа]], главно [[испанци]] и [[португалци]]. Индианците, предимно от етническите групи [[кечуа]] и [[аймара]], са мнозинство от населението на [[Боливия]] и [[Перу]]. Потомците на европейци са най-значителна група в [[Аржентина]], [[Уругвай]] и [[Чили]].
Ред 179:
| style="text-align:left;" |{{флагче с име|Колумбия}}
| align="right"|1 141 748
| align="right" |48
| align="right"|40
| [[Богота]]
| |||