Българска земска войска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
отделно за „Дмитрий Ватикиоти“ |
разширение |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Българска земска войска|Българска земска войска (пояснение)}}
{{Военна част
|име= Българска земска войска
|картинка=NHMB-Seal-Bulgarian-land-troops-1810.jpg
|картинка_описание=Печат на Българската земска войска
|шеф=
|дати=
Line 43 ⟶ 44:
|опознавателен_символ_3=
|опознавателен_символ_3_етикет=
}}
'''Българска земска войска''' ({{lang|ru|Болгарское земское войско}}) е наименование на военни формирования от българи във въоръжените сили на Руската империя, главно от [[българи|български]] доброволци, с командири първо за кратко генерал [[Павел Турчанинов]] и после капитан [[Дмитрий Ватикиоти]]:
* с размер на [[бригада]] (ок. 3000 души) с участие (1811 – 1812) в [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война]] от 1806 – 1812 г.,
* с размер на [[батальон]] (ок. 400 души) с участие във [[Френско-руска война (1812)|Френско-руската война]] от 1812 г.
По състав е голям [[полк]]. Съставена е главно от [[българи|български]] доброволци по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806 – 1812 г.]] и войната с [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия. Командир е руският офицер щабс-ротмистър ([[капитан]]) [[Дмитрий Ватикиоти|Дмитър Павлович Ватикиоти]], за командири на подразделения са назначени българите [[Сава Бинбаши]], Хаджи Христо, [[Георги Мамарчев]] и др. Сформирана е и ''Гръцка земска войска'', командвана от гърка Николаос Пангалос, в която има много българи.▼
=== Самостоятелни отряди (1810 – 1811) ===
Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области. Района на Габрово и Казанлък се съсредоточават няколко хиляди въстаници. През есента на 1810 голяма турска войска е спряна в Шипченския проход от въстаническия отряд. Високата порта трябвало да полага големи усилия, за да се справи с въоръжените отряди в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и други. В направлението Габрово – Шипка – Казанлък са съсредоточени няколко хиляди въстаници, готови „да последват примера на сърбите“<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение], в-к „България“, 21 юли 2014</ref>.▼
▲Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области
=== Руско формирование (1811 – 1812) ===
Българската земска войска като армейско подразделение наброява над 3000 души<ref name=":0"/><ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref28 Прошение капитана Коронелли... РГВИА Ф. 395 „Инспекторский департамент“, опись № 6/312, 1817, 1 отд. 1 стол, арх. 737, стр. 13]</ref>. Допълнително руското командване разчита на още около 12 000 въоръжени българи в направлението към Търново за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие<ref name=":1"/><ref>Янко Гочен, Легендарния капитан Георги Мамарчев жертва на руско-турските репресии, Сите българи заедно, 2011 г.</ref>.▼
Руското командване създава военни формирования от гърци и от българи, които наброяват по няколко хиляди души от всяка народност.
През май [[1811]] г. от Антон Яковлевич Коронелли<ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М. М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в., „Армия и флот“ (военное обозрение), 27 октября 2014]</ref>, по нареждане на новоназначения командващ Молдовската армия руски генерал [[Михаил Кутузов]], е сформирано единно бойно формирование от 6 батальона със свое знаме и печат. В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война.
▲Задачите ѝ първоначално са охрана на крепостите и населените места, защита на българските преселници и разузнавателни операции в тила на противника. Голям бил броят на хайдутите, присъединили водените от тях чети към русите в тази война против турците. Известен е Златьо Кокарчоолу от Сливен, паднал в тежък отчаян бой с турци в 1810 г. край Сливен, след като заклал 35 души около себе си, докато най-сетне се подпалил барутът в чантата му и така бил разкъсан от взрива. Известен е и Коньо от Драгуданово „брадатият войвода“, прекарал в Балкана от 1810 чак до 1825 г., макар и да имал повече от 100 сражения с турците, изгубил само 2 души, починал мирно в Букурещ<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К. Иречек, История на българите, стр. 565]</ref>.
▲
Българската земска войска в 1811 г. дава съществен принос, като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов саморъчно пише: „''Находившейся тогда в Кузуг всей Армии Артелерийский парк с помощью российской и вооруженной им болгарской команды защитил от неприятельского нападения, который два раза покушался зажечь оный ночью''“.<ref>Архив внешней политики Российской империи. Ф.1 „Административные дела“ р. IV. ОП. 5, д. № 292, 1818 – 1820 л.л. 11, 11 об., 12</ref>▼
▲
Особено се отличават българите от подразделението заедно с чети в победните сражения при [[Русе]], [[Тутракан]] и [[Силистра]], с. [[Батин]] и пр. Храбростта и заслугите им в щурма на Силистра силно впечатляват Кутузов<ref name=":1"/>. След което охраната на Силистра е поверена на 400 бойци от него. Широко се полза българското опълчение за борба с турските разбойници и башибозук, безчинстващи около Букурещ и в дълбочина по пътя от Силистра до [[Шумен]]<ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref32 Антон Коронелли – попечитель болгарских переселенцев]</ref>.▼
Задачите ѝ първоначално са охрана на крепостите и населените места, защита на българските преселници и разузнавателни операции в тила на противника.
▲Българската земска войска в 1811 г. дава съществен принос, като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов
▲Особено се отличават българите от
== БЗВ във Френско-руската война (1812) ==
След подписването на [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия мирен договор]] на 29 май 1812 г. формированието е реорганизирано и от края на август същата година е в състава на Лейбгвардейския Литовски полк със същия командир, но с ограничена численост от малко над 400 щика<ref name=":2">[http://www.refsru.com/referat-15534-1.html История села Табаки, Allbest.ru, 24 ноември 2012]</ref>.
При нашествието на войските на [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия
== След разпускането на БЗВ ==
След войната повечето участници в Българската земска войска се установяват в [[Южна Бесарабия]]. Те се опитват да получат статут на военни заселници, подобно на [[донски казаци|донските казаци]], но руското правителство отхвърля искането им.
Много участници във войската се включват в бунтовническите групи на гръцката освободителна организация „[[Филики етерия]]“ във Влашко и Молдова. Някои
<references />▼
* {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | year = 2005 | title = „Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878)“ | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}}▼
== Вижте също ==
* [[Габровско въстание 1810]]
▲* [[Руско-турска война (1806-1812)]]
== Източници ==
▲<references />
▲* {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | year = 2005 | title = „Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878)“ | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}}
== Външни препратки ==
| |||