Гръцка въоръжена пропаганда в Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 134:
Главно след клането в Загоричани върху гръцките чети и турските власти се оказва дипломатически натиск и антибългарските прояви привидно намаляват. Гръцкият комитет организират предимно местни гъркомани за борба с българите.
 
В Битолския санджак гръцките андарти продължават да атакуват българските селища. Езерец е два пъти атакуван – на 9 януари и на 28 май – като и двата пъти андартите са разбити и прогонени с цената на няколко жертви. На 7 май гръцките андарти капетани [[Андонис Влахакис|Лицас]] и [[Леонидас Петропулакис]] загиват при [[На 7 май 1906 голямата андартска чета, начело с [[Андонис Влахакис]] и Петропулакис, [[Битка при Осничани|напада]] село [[Осничани]] от [[Жиковищки манастир|Жиковищкия манастир]]. В селото присъстват двама членове на районната чета на [[ВМОРО]] Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция, в която се сражава и [[Тана Кировска]]<ref>„Илюстрация Илинден“, 1937 г., бр.88, стр.11</ref>. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета Влахакис и Леонидас и Панайотис Петропулакис. След пристигането на османска войска андартите се оттеглят.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.221.]</ref> Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.<ref>[[Дъглас Дейкин|Dakin, Douglas]]. [http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230 Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996]</ref>|нападение]] над [[Осничани]], а по-късно пристигналата турска войска убива още 26 андарти и пленява петима. На 20 юни вън от селото андартите отмъщават с убийството на петима селяни. След поредното поражение Герман Каравангелис ангажира срещу месечно заплащане турци и албанци, които системно да убиват българи. Други пострадали села са [[Головраде|Лувраде]], [[Старичани]], [[Марчища]], [[Гръче]], Осничани, [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]], [[Нестиме]], [[Добролища]], [[Изглибе]], [[Галища]], [[Долени (дем Хрупища)|Долени]], [[Хрупища]], [[Олища]], [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], [[Кондороби]] и [[Бобища]].
[[Файл:Pavel-Kirov.jpg|мини|250п|[[Павел Киров]].]]
В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На 15 октомври Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават [[Димитър Далипо]] (Далипис) от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май-юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, [[Георгиос Воланис]], [[Георгиос Канелопулос]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="Gounaris" />.