Иванко (деспот): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
Особено резултатни се оказват арбалетите, които са внесени от Генуа. Стрелите, изстреляни от тях, имат голяма поразяваща сила. В много случаи една от тях пронизва и по двама от настъпващите в плътни редици един до друг турци. Но битката е упорита, докато определеният за това отряд на брата на Иванко – Тертер, напада турците по левия им фланг и ги натиква в блатата. Войската на Али паша дава 8500 убити, 6000 ранени и 4500 удавени. Оттегля се позорно с оцелелите. Така, макар и временнно, опасността за Добруджанското деспотство е отстранена.
Иванко обаче знае, че ще има и следващи нападения. За да се подсигури, той създава резервна крепост в делтата на Дунав между средния и южния ръкав на реката. Отбива двете нападения през 1403 и 1408 г. При третото, през 1410 г., изоставя Карвуна и Калиакра. Жените, децата и старците са изпратени зад северния ръкав на Дунав, където основават селище. Вероятно върху него израства днешния град [[Сулина]].
Според турски и арабски анали Добруджанското деспотство е окончателно покорено през 1414 г. Тогава се смята, че е умрял Иванко. Според други обаче резервната крепост в делтата на Дунав става столица, а селището на левия бряг – неин сателит. Техен владетел е братът на Иванко – Тертер. В приречието на Отвъддунавието има остатъци от прабългарски племена, които са били част от Крумовата империя през 9 век. Това е последното убежище на останките от българската държава и то просъществува до около 1430 г. Тогава се смята, че е умрял Тертер. За съжаление нито той, нито Иванко са имали наследници.
| |||