Уикипедия

Свищов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
→‎История: малка преработка на събитията от 1810 според статията на проф. Надя Данова, главно цитиране на Бозвели и Ланжерон; събитията от 1828 се нуждаят от допълнителен преглед, но правят впечатление непреведени думи като „адъютант“, т.е. може би са използвани (неуказани) източници на руски език, които е възможно (и разбираемо) да представят сравнително едностранчиво събитията; премахване на патосния стил на места, в частност по паметниците; разделът въобще има нужда от още много работа
Ред 92:
През 1738 г. в Свищов населението е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref>
 
По време на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]] градът е опожарен от руските войски, а населението – преселено. [[Неофит Бозвели]] описва събитията в меморандум, изпратен до [[Висока порта|Високата порта]], в който пише:<ref name="danova">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=8&b=440 | заглавие = Александър ЛАНЖЕРОН: Едно вечно петно върху паметта на генерал Кутузов | достъп_дата = 2019-09-29 | фамилно_име = Данова | първо_име = Надя | автор_препратка = Надя Данова | съавтори = | дата = 2014-06-12 | труд = Лечител | издател = Лечител ООД | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
По време на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]] по заповед на генерал [[Николай Каменски]], изпълнена от генерал Емануил Сен-При на [[Кръстовден]], 14/27 септември [[1810]] г., руските войски правят опити да защитават града, но не успяват. Силната турска артилерийска бомбардировка опожарява града и взривява крепостта. Останките от нея се видиждат на хълма в парка „Калето“. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. След изпепеляването на Свищов руският генерал, за да спаси населението от предстоящото турско клане, помага на населението да избяга през Дунава отсреща във [[Влашко]]. Във Влашко, изселниците се установяват в Мавродин, в [[Букурещ]] и в други селища, като отсрещния гр. [[Зимнич]], [[Крайова]], [[Галац]], [[Браила]], [[Брашов]] и др.
 
{{цитат|След завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове, генерал Кутузов и други преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество (...) и опожариха бедните им къщи с всичко в тях без никакво внимание нито милост към тези славяни.}}
Към края на 1810 г., при рано настъпилата зима реката замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който турците са оставили само пепел. В началото на 1811 г. са възстановени 15 къщи, след това още и още и Свищов отново става един от най-многолюдните градове по Дунав.▼
 
Случилото се е описано и в дневника на [[Александър Ланжерон]], който разказва за заповедта на генерал [[Николай Каменски]] към генерал Емануил Сен-При да разруши и изостави Свищов. Ланжерон пише:<ref name="danova"></ref>
През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.▼
 
{{цитат|Сен При много би искал да бъде освободен от изпълнението на тази варварска и напълно безполезна заповед, но той беше така точен и на него му бяха дали толкова малко време за изпълнението ѝ, че бедните обитатели, които бяха посрещнали нашите войски и ги бяха хранили, имаха само няколко часа, за да пренесат някои свои вещи от другата страна на Дунав, в Зимнич, и загубиха всички други неща, които изгоряха заедно с града. Много от тези нещастници бяха абсолютно разорени. Те построиха през зимата един град при Зимнич, който нарекоха Нов Свищов.}}
През 1829 г. по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново да освободи Свищов. Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи. На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин.▼
 
Пожарите унищожават и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“.
На [[15 юни]] [[1877]] г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]] (виж [[битка при Свищов]]). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.▼
 
▲Към края на 1810 г.година, при рано настъпилата зима, реката замръзва., Покоето ледапозволява на свищовлиитенаселението да се завръщатзавърне в свояопожарения град, от който турците са оставили само пепел. В началото на 1811 г.година са възстановени 15 къщи, следкато товаСвищов ощепостепенно и още и Свищовстава отново става един от най-многолюдните градове по Дунав.
Благодарните свищовци издигат паметници на руските освободителни войски на мястото на десанта. Днес тази местност се нарича „Паметниците“.
 
▲През 1812 г.година гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.
 
▲През 1829 г.година по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново да освободипревземе Свищов. {{източник|Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи.|2019|09|29}} {{източник|На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин.|2019|09|29}}
 
▲На [[15 юни]] [[1877]] г.година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]], (вижкато Свищов [[биткаБитка при Свищов|де факто става]]). Оттуки започвапървият пътят към свободата[[Освобождение на България, като Свищов става и първият |освободен български град]].
 
На мястото на десанта са издигнати паметници, увековечаващи освободителната мисия на Русия, както и загиналите там 812 души. Идеята възниква сред офицерите и войниците още по време на военните действия, а изграждането започва веднага след войната, през 1878 година, като руският император отпуска за целта 165 хиляди рубли. През 1881 година, по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната, председателстван от [[Стоян Заимов]], е издигнат и паметник на самия император [[Александър II (Русия)|Александър II]], а в 1979 година – също монумент по повод 100-годишнината от тези събития. Днес цялата местност носи името „Паметниците“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/mestnost-pametnitzite | заглавие = Местност "Паметниците" - Свищов | достъп_дата = 2019-09-29 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-08-10 | труд = Опознай.bg | издател = „Грабо Медия“ АД | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
[[Файл:Еthnographic museum in Svishtov,Bulgaria.jpg|мини|Етнографски музей]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свищов“.