Свищов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: малка преработка на събитията от 1810 според статията на проф. Надя Данова, главно цитиране на Бозвели и Ланжерон; събитията от 1828 се нуждаят от допълнителен преглед, но правят впечатление непреведени думи като „адъютант“, т.е. може би са използвани (неуказани) източници на руски език, които е възможно (и разбираемо) да представят сравнително едностранчиво събитията; премахване на патосния стил на места, в частност по паметниците; разделът въобще има нужда от още много работа
мРедакция без резюме
Ред 104:
Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.
 
През 1812 година гражданите построяват славяно-елинсткотоелинското училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.
 
През 1829 година по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново да превземе Свищов. {{източник|Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи.|2019|09|29}} {{източник|На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин.|2019|09|29}}