Българска литература през Възраждането: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.--->век |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
През първата половина на [[19 век]] в книжовния живот на българите се открояват и някои нови [[жанр]]ови тенденции. За нуждите на [[Новобългарско просветно движение|просветното дело]] се развива т.нар. [[даскалска поезия]]. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на авторите на такъв вид книжнина личат тези на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Неофит Рилски]], [[Емануил Васкидович]], [[Константин Фотинов]], [[Христаки Павлович]], [[Ботьо Петков]]. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и адаптиране на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на
Най-висок връх възрожденската поезия достига с творчеството на [[Стефан Стамболов]] и [[Христо Ботев]]. Първите си поетични опити до Освобождението прави и Иван Вазов. През 60-те години на ХІХ век творчеството на [[Васил Друмев]], [[Илия Блъсков]] и Любен Каравелов поставя началото на самостоятелното развитие и на българската белетристика. През 1860 г. Васил Друмев публикува повестта „Нещастна фамилия”. Почти по същото време Илия Блъсков отпечатва „Изгубена Станка”. По-късно Л. Каравелов пише „Мамино детенце”, „Войвода”, „Неда”, „Хаджи Ничо”, „Крива ли е съдбата” – повести, в които той завещал на бъдните поколения най-добрите образци на възрожденската белетристика. След Кримската война се ражда и българската драматургия. Първите стъпки са направени под формата на кратки диалогични текстове, представяни на годишните училищни изпити. Впоследствие започва побългаряването на чужди сценарии, какъвто опит прави Сава Доброплодни с пиесата „Михаил Мишкоед”. През 1857 г. се появява първата оригинална българска пиеса – „[[Ловчанският владика|Ловчанскийт владика или Бела на ловчанскийт сахатчия Николча]]”, комедия, написана от [[Теодосий Икономов]], в която се разобличава развратът на гръцкото духовенство. По-късно в областта на драматургията се изявяват [[Добри Войников]] и Васил Друмев. Интересът на възрожденския българин към литературата намира израз и в разширяване на преводаческата дейност, в самостоятелното развитие на литературната критика, в обособяването на активно книжарско-писателско съсловие, което наред с учителите и духовенството определя облика на възрожденската интелигенция.
|