История на Казахстан: Разлика между версии

[[Файл:Казахское_ханство.png|мини|250x250пкс|{{center|Казахско ханство}}]]

След разгрома на [[Златна орда|Златната Орда]] през [[1391]] от [[Тимур]] тя окончателно се разпада на своите две крила – западна (Бяла) Aк-Орда (между Волга и Дон) и източна (Синя) Кок-Орда. Кок-Ордата от своя страна се разделя на Ногайска Орда през [[1440]], заела земите на съвременния западен Казахстан и едно краткотрайно Узбекско ханство на Сърдаря, което получава името си от последния известен златоордински хан Узбек, въвел окончателно исляма в Златната Орда. През [[1458|1458 г.]], недоволни от твърдата политика на хана на Узбекския улус Абул-Хайр братята емири Жанибек и Керей със своите аули се отделят от бреговете на Съдаря на изток в Седморечието, в земята на владетеля Могулистан Есен-буги, където образували Казахское ханство ([[1465]]). Те започнали да наричат себе си свободни хора ([[Казахи|казахи)]]. След смъртта на Абул-Хайр в [[1468|1468 г.]], Жанибек е взема участие в борбата с неговия син Шайх-Хайдар, в която са се обединили ногайците, сибирския хан Ибак и много други емири. След неговия разгром и убийството на Ибак за върховен хан е обявен Керей, а Жанибек му става съуправител, водещ дясното крило със столица Сарайчък в долината на [[Урал (река)|Яик]]. Смъртта на братята Керей и Жанибек води на власт първо Бурундук ([[1480]] – [[1511]]), син на хан Керей, а след това Касъм ([[1511]] – [[1521]]), син на хан Жанибек. Внукът на хана на Узбекския улус Абул-Хайр Мохамед Шейбани с останалите му верни степни племена през [[1499|1499 година]] е принуден да да се отправи на юг в Трансоксиана, където успява да си спечели място в раздробената след смъртта на Тимур държава на Тимуридите. Той се установява в [[Бухара]], където през [[1500|1500 г.]] основава нова държава – [[Бухарско ханство]]. Номадите-кипчаци, отпътували с шейбаните, се смесват с местното уседнало население – тюркоезичните сарти и карлуки и като победители, донасят на новия народ името си – [[узбеки]]<ref>[http://www.centrasia.ru/newsA.php?st=1079261640 Неиспорченные дети природы. Г.Вамбери о тюркских народах (1886) | ЦентрАзия]</ref>.

 

=== XV—XVI век ===