Тор (геометрия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 18:
</math>
 
Тук ''R'' е разстоянието от центъра на окръжността до оста на въртене, ''r'' – радиусарадиусът на окръжността.
 
Непараметричното уравнение със същите координати и същите радиуси е на четвърта степен:
Ред 31:
<math> \ V=2 \pi^2 R r^2, </math>
 
Къдетокъдето ''V'' е обемът на тялото, ''R'' е [[радиус]]ът на развъртане на центъра на образувателната окръжност, ''r'' е радиусът на самата образувателна окръжност и ''[[Пи|<math> \pi </math>]]'' е математическа константа, равна на отношението на дължината на дадена окръжност към нейния [[диаметър]].[[Файл:Напречно_и_надлъжно_сечения_на_тор.gif|Напречно и надлъжно сечениясечение на тор|рамка|дясно]]
 
== Доказателство ==
Има няколко доказателства на тази формула, едно от които е изложено тук:.
 
Ако разсечем тора през някое от надлъжните му сечения (показано с лилаво) на разстояние ''z'' от средното надлъжно сечение, ще получим сложна геометрична фигура, чието лице е разлика от две концентрични окръжности, а именно:
Line 77 ⟶ 78:
<math> \ S= 4 \pi R \sqrt{r^2-z^2} </math>
 
Ако сумираме обемите на всички надлъжни сечения ще получим обема на фигурата, чиито сечения сумираме. Тъй като обем на надлъжно сечение е елементарен обем, тоест клони към 0, а сеченията са безброй много, няма да можем да извършим тази операция със стандартно сумиране, чрез сборуване. При пресмятания от този тип се използва [[интеграл]]ът, като сумиращ инструмент на безброй много, безкрайно малки величини. Имайки предвид, че работим по идеален тор, който няма отклонения от формата и размерите (такова тяло не съществува нито в природата, нито в техниката) приемаме, че радиусите на тора са постоянни величини, тоест площта на надлъжното сечение е функция само от височината на „отрязване“ <math> z </math>. В [[Декартова координатна система|правоъгълна координатна система]] <math> z </math> изменя стойностите си от <math> -r </math> до <math> r </math>, следователно при интегриране на функцията на площта на надлъжното сечение по <math> z </math>, чрез определен интеграл с граници от <math> -r </math> до <math> r </math>, ще получим функцията на обема на тора:
 
<math> \ V= \int\limits_{-r}^{r} S(z)\, dz </math>
Line 89 ⟶ 90:
<math> \ V= 4 \pi R \int\limits_{-r}^{r} \sqrt{r^2-z^2}\, dz </math>
 
Решението на интеграла от горния израз ще даде пълният вид на формулата за обем на тор.:
 
<math> \ \int\limits_{-r}^{r} \sqrt{r^2-z^2}\, dz </math>
Line 105 ⟶ 106:
<math>{d \sqrt{r^2-z^2} \over d(r^2-z^2)} {d(r^2-z^2) \over dz}</math>
 
Чрез непосредствено [[таблица на производни|таблично диференциране]] и следващо умножение на производните получаваме крайнияткрайния вид на <math>du/dz</math>:
 
<math> \ {du \over dz}={1 \over 2(r^2-z^2)}({dr^2 \over dz^2} - {dz^2 \over dz})={1 \over 2(r^2-z^2)}(0-2z)={-2z \over 2(r^2-z^2)}=-{z \over (r^2-z^2)}</math>