Българска земска войска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 64:
През май [[1811]] г. от Антон Яковлевич Коронелли<ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М. М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в., „Армия и флот“ (военное обозрение), 27 октября 2014]</ref>, по нареждане на новоназначения командващ Молдовската армия руски генерал [[Михаил Кутузов]], е сформирано единно бойно формирование от 6 батальона със свое знаме и печат. В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война.
Първоначално е под командването на генерал [[Павел Турчанинов]], а на 10 юни същата година за пряк негов пряк командир е назначен щабс-ротмистър (капитан) [[Дмитрий Ватикиоти|Дмитрий Павлович Ватикиоти]] от [[болград]]ското българско село [[Табаки|Табака]]. За командири на подразделения са назначени българите [[Сава Бинбаши]], Хаджи Христо, [[Георги Мамарчев]] и др. В сформираната Гръцка земска войска, командвана от гърка Николаос Пангалос,
Личният състав на Българската земска войска наброява над 3000 души<ref name=":0"/><ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref28 Прошение капитана Коронелли... РГВИА Ф. 395 „Инспекторский департамент“, опись № 6/312, 1817, 1 отд. 1 стол, арх. 737, стр. 13]</ref>. Допълнително руското командване разчита на още около 12 000 въоръжени българи в направлението към Търново за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие<ref name=":1"/><ref name=":3">[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2011-11-08-15-30-00&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Янко Гочев, „Легендарният борец за освобождение капитан Георги Мамарчев – жертва на руско-турските репресии“], уебсайт „Сите българи заедно“, 2010 г.</ref>
| |||