Гайтаниново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
През XVIII и XIX век в селото се добива [[желязна руда]] ([[магнетит|магнетитов пясък]]), която се изнася за претопяване в пещите на село [[Тешово]]. Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкуствени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в [[Солун]]ския [[вилает]]. В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година.<ref>{{cite book |title= Старата железодобивна индустрия в България |last=Георгиев |first=Георги К |authorlink= |coauthors= |year= 1978 |publisher=Издателство на БАН |location= София|isbn= |pages=141 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Освен [[ковачество|железаро-коковачеството]] в селото е развито и [[дюлгерство]]то. Дюлгери и [[жътва]]ри от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в [[Драма (град)|Драмско]].<ref name="ЕПК 185"/>
В началото на XVIII век е е построена църквата „[[Свети Георги (Гайтаниново)|Свети Георги]]“, открито е и [[килийно училище]]. През 1839 година е построена църквата „[[Свети Никола (Гайтаниново)|Свети Никола]]“ с часовник на камбанарията.<ref name="ЕПК 185"/> В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител [[Георги Зимбилев]]. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.<ref name="ЕПК 185"/> На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]], организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, [[Сер]]ско и [[Мелник|Мелнишко]]. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.<ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> Според
През XIX век Гайтаниново е чисто българско село, числящо се към [[Неврокопска каза|Неврокопската каза]] на [[Серски санджак|Серския санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гайтаниново (Gaïtaninovo) е посочено като село със 180 домакинства и 640 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.</ref>
| |||