Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
With 3 words
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 18:
'''Варненският халколитен некропол''' е открит през [[1972]] г. в района на [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е датиран в края на V – началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от „Варненското [[злато]]“ е най-старото технологично обработено злато в [[Европа]] и света, причислявано към т. нар. [[Култура Варна]] (4400 – 4100 г. пр. Хр.).
 
При прокопаване на [[канал]] в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 (от 1000 общо) [[гроб]]а от [[халколит]]а ([[енеолит]]а), някои от които се оказват от изключително значение за българската [[археология]]. [[Некропол]]ът е археологически проучван от българския археолог [[Иван Иванов (археолог)|Иван Иванов]] в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на [[Балкани]]те вече се появяват наченки на държавно образувание и поява [[цар]]ската институция.
 
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а а другите са кенотафи - символични погребения. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или в поза "хокер" свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „[[кенотаф]]и“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.