Кървав камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 16:
| карта-файл2 = Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg
}}
'''Кървав камък''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]], в историко-географската област [[Краище]], част от Руйско-Верилската планинска редица.
 
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 163 до гранична пирамида 173 преминава участък от държавната ни граница с [[Република Сърбия]]. От север на юг дължината ѝ е около 18 – 19 km, а ширината – до 10 km. На север чрез седловината Въргавица (1285 m) се свързва с [[Боховска планина]], а на юг чрез седловина, висока 1605 m – с [[Царичка планина]]. На запад, в [[Сърбия]], се простира до долините на реките [[Ерма]] и Божичка (ляв приток на [[Драговищица (река)|Драговищица]], от басейна на [[Струма]]), а на изток долината на [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Пенкьовска планина]].
 
Билото на планината е с посока от север на юг и е силно навълнено със средна надморска височина 1500 – 1700 m, като на югоизток силно се понижава. Най-високата точка на планината е връх [[Било (връх)|Било (Бигло)]] (1737,1 m), разположен при гранична пирамида 167, който е най-високият връх на цялото българско [[Краище|Българско Краище]].
 
Изградена е от палеозойски нискометаморфни скали – амфиболити, шисти, филити. По билото в северната ѝ част преминава част от главниятглавния вододел на [[Балканския полуостров]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], като северозападните ѝ части принадлежат към първия, а останалите – към втория водосборен басейн. От нея извират реките [[Ерма]] (от басейна на [[Дунав]]) и [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]), заедно с десния си приток Бъзовичка река. Климатът е умереноконтинентален и преобладават най-вече западните и северозападните [[вятър|ветрове]]. Основните почви са [[кафяви горски почви|кафявите горски]] и [[канелени горски почви|канелените горски]]. В по-голямата си част планината е обрасла с редки широколистни гори – бук, дъб, габър, явор, а по билата ѝ има обширни пасища.
 
В планината и по нейните склонове общо в [[Сърбия]] и [[България]] са разположени 13 села: