Мотоциклет: Разлика между версии

Характерните особености, освенОсвен броя на колелата, като характерна особеност и главна отличителна черта на мотоциклета, е конструктивно изграденото директно безредукторно (наричано още велосипедно) управление на предното управляващо колело. Характерно е и определеното място за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Тази позиция осигурява вертикално положение на тялото при управлението, а краката и колената обгръщат и са в пряк контакт с резервоара и елементи от двигателя. За стабилност при ездата се поставят странични опори за краката на мотоциклетиста и неговия пътник (стъпенки или, както е при моторолерите, площадки). Такава позиция на тялото позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката – крачен лост за смяна на скорости и крачен лост за спирачката на задното колело. Другите органи за управление са разположени на кормилото - ръчен лост за задвижване на съединителя, ръчен лост за задвижване спирачката на предно колело, ръкохватка за газ при завъртането на която чрез стоманено жило се задвижва шибъра на карбуратора или системата за ижекционно впръскване на гориво за управлението науправление оборотите на двигателя. На кормилото са монтирани и превключвател за светлините на фара, пътепоказателите (мигачите) и клаксона на мотоциклета. <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 82-83</ref> Характерни особености са не само броят на колелата, но и изграждането на рамата, трансмисията, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с мястото и начина за монтажа на двигателя ([[двигател с вътрешно горене]], [[електрически двигател]], реактивен – специално изградените мотоциклети рекордьори).<ref name = "Britanica">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/394358/motorcycle|title=motorcycle (vehicle)|publisher=Encyclopædia Britannica}}</ref>

Пътните мотоциклети (наричани още шосейни мотоциклети), съгласно закона, са пътни моторни превозни средства. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл.10 и чл. 11 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Характерното за този тип мотоциклети е че конструктивно са пригодени за пътуване по шосейнатарепубликанската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е право и няма напрегнато състояние на тялото както и натоварване на ръцете при управлението на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас. <ref>=[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/]</ref> Няма единно мнение за съдържанието на подтиповете мотоциклети в категорията при тази класификация. Например, Bureau of Transportation Statistics от САЩ включва към тази група и валосипедите с педали и малък електрически мотор или двигател с вътрешно горене. <ref name ="bts"></ref> В доклада на MAIDS (Motorcycle Accidents In Depth Study report) са групирани подтипове на пътните мотоциклети според използването им, и е създадена класификация с конкретно показани типични представители, с техните характерни конструктивни особености и начина на ползването им. <ref name ="MAIDS">The [[MAIDS report]], using the [[Organisation for Economic Co-operation and Development|OECD]] Road Transport Research Programme methodology, uses the following nine classifications for motorcycles, mopeds, and scooters, providing one illustration of each:

* '''Градските класически мотоциклети''' с кубатура на двигателя по-голяма от 50 до 250 cm³, са поставяни в някои класификации според работния обем на двигателя в категорията '''леки мотоциклети'''. Те са удобни за ежедневна експлоатация при градските условия за движение със скорост от 60 до 90 km/h, имат проста конструкция, малък разход на гориво и ниска покупна цена. Това са мотоциклети проектирани като практичен транспорт и поради това са произведени по традиционна класическа схема. <ref name = "gov"></ref> Не случайно това са най-разпространеният тип мотоциклет в света (особено в [[Индия]] и [[Китай]]). Мотоциклетите от тази класическа универсална група не са съоръжени с аеродинамични обтекатели или защитни капаци. Те са типични представители на мотоциклетния стил '''„нейкед“''' ({{lang|en|naked – гол, необорудван}}) <ref name = "vid"></ref> точно поради липсата на допълнителни обтекатели, прозрачен ветрови щит или декоративни капаци, позволяващи по-високи скорости, но и увеличаващи цената на превозното средство. Към тази масова потребителска категория, в САЩ се включват и мотоциклетите с традиционна класическа конструкция и употреба, но притежаващи значително по-различни технически параметри - двигател с работен обем от 125 до 1800 cm³ и тегло от 100 до 600 kg. <ref name ="bts"></ref>

Типичен представител на класическите леки мотоциклети е DKW RT 125, произвеждан в Германия, ГДР, СССР в няколко завода под различни модификации, както и базова конструкция за някои азиатски производители на мотоциклети.

:Подобни са и '''спортно-туристическите мотоциклети''' ({{lang|en|Sport Tourers}}) с възможности за спортна езда, но и с възможностите за продължително пътуване на дълги разстояния при комфорта на туристическия мотоциклет. Обикновано са предназначени за един мотоциклетист и с по-малки възможности за транспортиране на багаж. Този тип мотоциклети, въпреки конструктивните особености за ползване, е проектиран по-скоро за езда с повече комфорт при управллението, отколкото за постигане на високи скорости. И това е съществената разлика с типичните спортни модели мотоциклети. <ref>[https://books.google.bg/books?id=NMokiWY6E00C&pg=PA10&redir_esc=y&hl=bg#v=onepage&q&f=false '''(en)''' Пътни мотоциклети / Stermer Streetbikes, Everything You Need to Know, MotorBooks/MBI Publishing Company, 2006 isbn= 978-0-7603-2362-5]</ref> При мотоциклетите от този тип е увеличена вместимостта на резервора, има регулируемо предно ветрово стъкло за защита на мотоциклетиста. Разполага с по-мощен алтернатор за захранване на допълнително поставени светлини за повишена безопасност или други екстри за продължителното пътуване - например подгряване на ръкохватките на кормилото. Позицията на мотоциклетиста е по-изправена и по-спокойна, отколкото при спортните мотоциклети, което позволява продължителна езда без физическа умора. <ref>[https://www.theridingobsession.com/about/sport-touring-motorcycle-history '''(en)''' История на спортно-туристическите мотоциклети]</ref> Двигателите са с обем от 1100 до 1800 cm³ и теглото на мотоциклетите е от 220 до 350 kg. <ref name = "gov"></ref>

Типичен представител е спортно-туристически мотоциклет Ducati ST4s. <ref name ="MAIDS"></ref>

* '''Тежки мотоциклети'''. Към тази група се отнасят мотоциклетите соло или с кош с голям работен обем на двигателя, използвани за туристически пътувания или съсса специалнопригодени предназначениеза транспорт при изпълнение на специални задачи. Те са приспособени за транспорт на двама или трима човека, с възможности за транспорт на повече багаж. <ref name = "gov"></ref> Предимството на този подтип пътни мотоциклети е не високата скорост, а тяхната универсалност за експлоатация по всякакви пътища и теренни условия. Може да се ползват и за пътуване през пресечена местност с не много тежки условия на път без настилка. Мотоциклетите с кош, съоръжени със специално оборудване за монтиране на оръжие, превоз на допълнително количество гориво и муниции, имат приложение и като мотоциклети със специално предназначение за нуждите на армията, полицейски нужди или други специални дейности. Обикновено тези мотоциклети са комплектувани с гуми, осигуряващи повишена проходимост за движение по различни терени. Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71. <ref> [https://www.zr.ru/content/articles/250118-ne_s_chistogo_lista_bmw_r71/ '''(ru)''' Не с чистого листа — BMW R71, За рулем 07/2010]</ref> Мотоциклетите от този вид са с обем на двигателя от 600 cm³, 750 cm³ и повече.

*'''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те са произведени по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости. Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}}) <ref name = "vid"></ref> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това прави мотоциклета стабилен, но не е достатъчно пъргав и е неудобен за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези серийно произвеждани уникални или единично произвеждани бройки мотоциклети.

Типични представители на мотоциклети произведени в този стил и конструктивни особености са някои модели на [[Harley-Davidson]] и на други специализирани производители за тунинговане или изработване на уникални мотоциклети в [[САЩ]]. <ref name ="MAIDS"></ref>

* '''Моторолерът''' ({{lang|de|Motorroller}}), ({{lang|ru|Мотороллер)}}) или ску́тер ({{lang|en|to scoot}}) е пътно двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Моторолерът не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различното техническо решение за конструкцията на трансмисията. Предавателната кутия е изпълнена като вариатор, при което скутера автоматично без степени се ускорява при управление. С габаритите си и неголямото тегло, със сравнително ниската скорост на движение и защитата на моториста по време на езда, моторолерът е изключително удобно превозно средство за експлоатация при градски условия.<ref>https://www.motoservices.com/scooter/maniabilite.htm '''(fr)''' Un choix de scooters legers, maniables et faciles à garer </ref>. Затова въпреки някои конструктивни различия, се причислява като подтип към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Скутери има създадени още в началото на 20 век. <ref>[http://avis-scooter.e-monsite.com/pages/l-histoire-du-scooter.html '''(fr)''' L'histoire du scooter (История на скутера)]</ref> Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 [[цол|цола]]), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в [[Италия]] скутери Vespa и Lambretta, които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на мотоциклети.<ref name=CulturalHistory>{{cite web|author=Mary Anne Long|title=From Scooter to Scooterist: A Cultural History of the Italian Motorscooter|url=http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110717194516/http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|format=PDF|date=1998-12-17|archivedate=2011-07-17|url-status=dead|accessdate=2010-08-28 }}</ref>

* Рама. Обикновено е заварена тръбна конструкция от [[стомана]] или [[алуминии]]. Изпълняват се с различна конфигурация на тръбите, но са пространствено затворени конструкции с единична тръба отдолу, носеща двигателя или затворено-пространствена конструкция с две тръби (странѝци). Затвореният контур на рамата има челна тръба за монтаж на предната вилка, една или две тръби страници с конзоли за закрепване на двигателя, стъпенките, стойката и шарнирната вилка за задното колело. Горната тръба (една или две) затваря носещия пространствен силов контур и служи за закрепване на резервоара, седалката и окачването на задното колело и задния калник. <ref>{{citation|author=Tony Foale|title=Frame mods|date=November 1987|publisher=Tony Foale Designs|url=http://www.tonyfoale.com/Articles/Frame.mod/KawaMods.htm|accessdate=2016-05-11}}</ref> Рами се изработват и от заварени профили от щамповани ламарини образуващи надеждна силова носеща конструкция.