Разлика между версии на „Луи XIV“

През пролетта на 1672 г. Луи, Тюрен и Конде повеждат 120-хилядна армия срещу Обединените провинции. Тя бързо преминава Испанска Нидерландия, на 12 юни се прехвърля през Рейн и на 23 юни влиза в [[Утрехт]]. Холандците са безпомощни. Освен че армията им е общо 40 хил. д., между тях няма единство. От една страна е Ян де Вит, председател на републиката, от друга – [[Уилям III|Вилем (Уилям)]], принцът на Оранж, който командва армията и е наследник на основателите на държавата. На 3 юли отчаяният де Вит отваря шлюзовете на преградните диги и позволява на морето да залее част от провинциите.<ref>Петко Петков, ''История на ниските страни. Белгия и Холандия 1300-1914'', София 2005, с. 102</ref> Това води до размирици, до убийството на де Вит и до издигането на Вилем Орански начело на държавата. Но води също до спирането на французите.
 
Атаката продължава по море, но обединеният англо-френски флот е разбит от [[МихаелМихиел Адриансзоон де Ройтер|адмирал де Ройтер]] при [[Битка при Тексел|Тексел]].<ref>Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1918, p. 152</ref> Голямата победа връща духа на холандците. В това време се образува коалиция в тяхна подкрепа, която включва Испания, Австрия, Бранденбург и други германски сили. Постепенно французите прехвърлят войските си в Германия. Там Тюрен постига великолепни успехи и през 1674 и 1675 г. съумява да предпази страната с много по-малки сили.<ref>Луи е във възторг от своя маршал и му казва пред целия двор: “Вие върнахте свежестта на една от лилиите на моята корона“, цитирано по Jacques Boulenger, ''The Seventeenth Century'', част от ''The National History of France'', London 1930, p. 232</ref> В [[Битка при Сенефе|битката при Сенефе]] в Нидерландия Конде побеждава съюзниците. Така Луи открива, че е достатъчно силен да воюва против значителна коалиция. През 1675 г. към него се присъединяват шведите и отвличат вниманието на Бранденбург. Самите шведи скоро изпадат в критично положение, но това е далечен проблем за Франция. Въстанието в [[СицилияМесинско въстание (1672-1678)|Месинското въстание]], подкрепено от Франция против Испания, също е част от тази война. Разгаря се морска война, в която [[Абраам Дюкен]] надделява над обединения холандско-испански флот.<ref>Mahan, ''The influence of sea power…'', pp. 160-161</ref> Но истината е, че войната е решена в Нидерландия, където французите завземат две трети от крепостите.
 
През 1678 г. всички искат мир, виждайки, че не могат да спрат победния ход на французите. През август и септември се сключват мирните договори в [[Неймеген]], които дават на победителя Франш-Конте и нови земи в Нидерландия – всичко за сметка на Испания,<ref>Борислав Гаврилов, ''Война и мир''…р с. 233 твърди, че Луи предварително е очаквал намесата на Испания във войната с надеждата да поднови завоеванията си.</ref> общо 20 000 км<sup>2</sup>. Холандците излизат невредими от конфликта и се превръщат в неумолим френски враг. В тази война чрез дипломация, пари и силни армии Луи се налага, но недоволството от неговите действия видимо нараства.