|
'''Суперкомпютър''' се нарича [[компютър]], който за момента на създаването си притежава най-високите показатели на капацитет на обработка на данни и в частност, скорост на изчисленията.
== Историяanalen seksss <3 ==
[[Файл:Cray-1-deutsches-museum.jpg|мини|Cray-1, запазен в [[Технически музей в Мюнхен|Техническия музей в Мюнхен]]]]
Историята на суперкомпютрите започва през 1960 година с компютъра „Атлас“ в [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]] и серия от компютри в „Control Data Corporation“ (CDC), проектирана от [[Сиймур Крей]]. Те използват иновативен дизайн и паралелизъм за постигане на върхова на изчислителна производителност.
„Атлас“ е съвместен проектilebdhsas ckznvl;savnlpd ;asvdavnpruiwvou[dfaчни възли, комуникиращи през „Message Passing Interface“.
„Атлас“ е съвместен проект на „[[Феранти]]“ и Манчестърския университет и е проектиран да работи при скорост на обработка, приближаваща една микросекунда на инструкция или около един милион инструкции в секунда. Изграждането на първия „Атлас“ започва официално на 7 декември 1962 година като един от първите суперкомпютри в света – смятан и за най-мощния компютър в света по това време със значителна преднина и за еквивалент на четири „[[IBM 7094s]]“.
При „CDC 6600“, проектиран от Крей и завършен през 1964 г., използваните дотогава [[Германий|германиеви]] [[транзистор]]и са заменени със [[Силиций|силициеви]], тъй като те работят по-бързо, а проблемът с прегряването им е решен чрез използване на принудително охлаждане, което прави „CDC 6600“ най-бързия компютър в света. Като се има предвид, че производителността на „CDC 6600“ надминава тази на всички други компютри по това време около 10 пъти, той е наречен „суперкомпютър“, поставяйки началото на пазара за суперкомпютри.
Суперкомпютрите се използват за решаване на задачи, които изискват огромни количества изчисления в секунда. Такива са например проблеми от [[квантова механика|квантовата механика]], [[метеорология|метеорологични прогнози]] и изследвания на [[климат]]а, моделиране на структури и свойства на химични съединения, биологични макромолекули, [[полимер]]и и [[кристал]]и, [[криптоанализ]], физични симулации ( например на самолет в [[аеродинамичен тунел]], на взривяване на [[ядрено оръжие|ядрени оръжия]], на [[ядрен синтез]]).наприме▼
.
Крей напуска CDC през 1972 година, за да основе своя собствена компания „Cray Research“. Четири години по-късно той представя 80 мегахерцовия „Cray 1“, който става един от най-успешните суперкомпютри в историята. „Cray-2“ е пуснат през 1985 г. и има 8 [[процесор]]а с течно охлаждане. Работи с производителност 1,9 GigaFLOPS и е вторият по бързодействие в света, след суперкомпютъра „М-13“ в [[Москва]].
През 2008 г. България влиза на позиция 126122296 в класацията със своя първи суперкомпютър [[Blue Gene]],, разположен в [[Национален център за суперкомпютърни приложения|Националния център за суперкомпютърни приложения]]. Към ноември 2009 г. е на 377-мо място, а към ноември 2012 той вече е извън първите 500 по производителност<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.top500.org/lists/2012/11/ | заглавие=Класация от ноември 2012 | достъп_дата = 15 ноември 2012}}</ref>. ▼Докато суперкомпютрите на 1980-те години използват само няколко процесора, през 1990-те започват да се появяват машини с хиляди процесори както в САЩ, така и в Япония, поставяйки нови рекорди за производителност. Суперкомпютърът „Wind Tunnel“ на „[[Fujitsu]]“ използва 166 векторни процесора и заема първото място през 1994 г. с върхова скорост 1,7 GigaFLOPS (GFLOPS) на процесор. „Hitachi SR2201“ постига върхово изпълнение 600 GFLOPS през 1996 г. с помощта на 2048 процесора, свързани чрез бърза триизмерна напречна мрежа. „Intel Paragon“ може да има между 1000 и 4000 „Intel i860“ процесори в различни конфигурации, и е класиран като най-бързият в света през 1993 г. „Paragon“ е „MIMD“ машина, която свързва процесора чрез високоскоростна двумерна мрежа, позволявайки на процесите да се изпълняват на различни възли, комуникиращи през „Message Passing Interface“.
От юли 2016 г. в София Тех Парк работи клъстерът НЕСТУМ, базиран на компактна хомогенна PC архитектура с общо 768 процесорни ядра, всяко с по 4 GB16366363636111111GB [[оперативна памет]] (общо 3 TB33214234TB), с теоретична производителност на изчисленията 23 34799999947 Gflops<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://computerworld.bg/50920_predstaviha_oficialno_superkompyutara_na_sofiya_teh_park/ | заглавие= Представиха официално суперкомпютъра на София Тех Парк|достъп_дата =21 март 2017 |фамилно_име= Главчев|първо_име= Александър|дата=17 март 2017 |труд= |издател= Computerworld.bg|цитат= |език= }}</ref>. ▼▲Суперкомпютрите се използват за решаване на задачи, които изискват огромни количества изчисления в секунда. Такива са например проблеми от [[квантова механика|квантовата механика]], [[метеорология|метеорологични прогнози]] и изследвания на [[климат]]а, моделиране на структури и свойства на химични съединения, биологични макромолекули, [[полимер]]и и [[кристал]]и, [[криптоанализ]], физични симулации (например на самолет в [[аеродинамичен тунел]], на взривяване на [[ядрено оръжие|ядрени оръжия]], на [[ядрен синтез]]).
Основни потребители на суперкомпютри са големите световни университети, научноизследователски институти, военните ведомства.
В днешно време суперкомпютрите са уникални машини, създавани само по поръчка от компании като [[Cray]], [[IBM]] и [[Hewlett-Packard]], които през 1980-те поглъщат много по-малки компютърни компании, придобити заради техния опит.
Към ноември 2012 г. най-бързият суперкомпютър е Titan с [[Бързодействие (електроника)|производителност]] от 20 [[FLOPS|петафлопс]], разположен в [[Национална лаборатория „Оук Ридж“|Националната лаборатория „Оук Ридж“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://technews.bg/article-27959.html | заглавие=Суперкомпютърът Titan влиза в действие | достъп_дата = 12 ноември 2012}}</ref> Разработва се и Cray XC30 с изчислителна мощ от 100 петафлопс, планиран за първото тримесечие на 2013 г. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://pcworld.bg/20318_100_petaflops_izchislitelna_mosht_obeshtava_noviyat_superkompyutar_cray_xc30 | заглавие=100 петафлопс изчислителна мощ обещава новият суперкомпютър Cray XC30 | достъп_дата = 12 ноември 2012}}</ref> Към края на 2016 г. обаче и двата най-мощни суперкомпютъра в света са китайски – Sunway TaihuLight и Tianhe-2<ref>[http://www.top500.org/ Актуална класация на суперкомпютри за обща употреба, данни от 1993 насам]</ref>. Особено интересен е TaihuLight, построен изцяло с проектирани и произведени в Китай процесори.
== В България ==
В годините на разцвет на [[Производство на компютри в България|производството на компютри в България]] ИЗОТ 1014 Е (ЕС 2709) е българският суперкомпютър с производителност 100 милиона операции в секунда, изпреварил съветските машини от програмата „Елбрус“. Машина от този тип е монтирана в Института по космически изследвания на АН на СССР и на нея се извършва [[Компютърна симулация|компютърно моделиране]] на траекториите на космическите сонди [[Вега 1]] и [[Вега 2]]<ref>{{cite book |title= Златните десетилетия на българската електроника |last=Димитрова |first= Милена|year= 2008|publisher= Труд |location= София |isbn= 9789545288456|page 257 – 8}}</ref>.
▲През 2008 г. България влиза на позиция 126 в класацията със своя първи суперкомпютър [[Blue Gene]],, разположен в [[Национален център за суперкомпютърни приложения|Националния център за суперкомпютърни приложения]]. Към ноември 2009 г. е на 377-мо място, а към ноември 2012 той вече е извън първите 500 по производителност<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.top500.org/lists/2012/11/ | заглавие=Класация от ноември 2012 | достъп_дата = 15 ноември 2012}}</ref>.
▲От юли 2016 г. в София Тех Парк работи клъстерът НЕСТУМ, базиран на компактна хомогенна PC архитектура с общо 768 процесорни ядра, всяко с по 4 GB [[оперативна памет]] (общо 3 TB), с теоретична производителност на изчисленията 23 347 Gflops<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://computerworld.bg/50920_predstaviha_oficialno_superkompyutara_na_sofiya_teh_park/ | заглавие= Представиха официално суперкомпютъра на София Тех Парк|достъп_дата =21 март 2017 |фамилно_име= Главчев|първо_име= Александър|дата=17 март 2017 |труд= |издател= Computerworld.bg|цитат= |език= }}</ref>.
== Източници ==
| 