Марко Санудо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 38:
През 1206г.- 1207г. Санудо продължава с експанзията и завлядва всички по-големи острови на [[Циклади|Цикладите]] - [[Наксос]], [[Парос]], Антипарос, Милос, Сифнос, Китнос, Иос, Аморгос, Кимолос, Сикинос, Сирос и Фолегандрос. Останалите острови са дадени като владения на негови близки и роднини - венециански благородници и рицари, участвали в [[Четвърти кръстоносен поход|IV-я Кръстоносен Поход]]. Неговият братовчед Марино Дондало става владетел на [[Андрос]]. Братятя Андрея и Джерамая Гизи стават господари на Тинос, [[Миконос]] и Спорадите, Пиетро Джустиниани и Доменико Микаели си поделят Кея и Серифос, Джакобо Бароззи става владетел на [[Санторини]] (Тира и Тирасия), Леонардо Фосколо взима [[Анафи]], а Джовани Куерини - Астипалея. Някои от венецианските барони се подчиняват на Санудо, а други директно на Латинската Империя. В 1210 году император [[Хенрих Фландърски]] провозгласява Санудо за наследствен владетел на [[Херцогство Наксос|херцогство Архипелагос]] ((''Duca dell' Arcipelago).'' Той управлява цели 20 г., като поставя началото на династията Сандуо.
== Въстанието в Кандия ==
През 1212г. на [[Крит]] (Кандия) избухва първото въстание на местното гръцко население срещу венецианското господство на острова. Бунтът скоро обхваща обширни части от източната част на острова и на помощ на губернатора на острова - Джакомо Тиеполо е извикан Марко I Санудо. Първоначално Сандуо участва в потушаването на бунта, но в последствие херцога на Наксос решеава да завладее острова за себе си и се обръща срещу Тиеполо. С помоща на местния архонт Себастос Скордилидис и местното население Санудо овладява основната крепост
| |||