Право на самоопределяне: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Правото на самоопределяне''' на народите е основен принцип в съвременното международн...“
 
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Правото на самоопределяне''' на народите е основен принцип в съвременното [[международно право]]. Според него, народите, позовавайки се на принципа за равни права и равни възможности, имат право свободно да избират своя [[суверенитет]] и международен политически статут без намеса.
 
Понятието се повявявапоявява през 1860-те години, след което бързо се разпространява.<ref name=Fisch>{{cite book|author=Jörg Fisch|title=A History of the Self-Determination of Peoples: The Domestication of an Illusion|url=https://books.google.com/books?id=PETjCgAAQBAJ&pg=PA118|date=9 декември 2015|page=118|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-107-03796-0}}</ref> През [[Първата световна война]] и след нея, принципът е насърчаван както от [[Владимир Ленин]], така и от [[Удроу Уилсън]].<ref name=Fisch/> През [[Втората световна война]], принципът е включен в [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], подписана на 14 август 1941 г. от [[Франклин Рузвелт]] и [[Уинстън Чърчил]]. Той е призна за международно право, след като изрично е посочен в Хартата на [[ООН]].<ref>{{Cite journal|title=Self-Determination|journal=Oxford Public International Law|date=2008|url=http://opil.ouplaw.com/view/10.1093/law:epil/9780199231690/law-9780199231690-e873}}</ref>
 
Принципът не упоменава как трябва да бъде направено решението, нито какъв трябва да е изходът от него, бил той [[независимост]], [[федерация]], [[протекторат]], някаква форма на [[автономия]] или пълна [[Асимилация (социология)|културна асимилация]].<ref>{{cite web|url=https://www.un.org/Depts/dpi/decolonization/trust4.htm |title=United Nations Trust Territories that have achieved self-determination |publisher=Un.org |date=14 декември 1960 |accessdate=4 март 2012 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091031212203/http://www.un.org/Depts/dpi/decolonization/trust4.htm |archivedate=31 октомври 2009}}</ref> Също така, той не споменава как следва да се разграничават народите, нито какво представлява един народ. Съществуват противоречиви дефиниции и правни критерии за определяне на това кои групи могат законно да претендират за право на самоопределяне.<ref name="Unterberger">Betty Miller Unterberger, [https://web.archive.org/web/20080220083041/http://findarticles.com/p/articles/mi_gx5215/is_2002/ai_n19132482 "Self-Determination"], ''Encyclopedia of American Foreign Policy,'' 2002.</ref>
Ред 10:
В [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]], както и в [[Международен пакт за икономически, социални и културни права|Международния пакт за икономически, социални и културни права]], е заложено: „Всички народи имат право на самоопределяне. По силата на това право те свободно установяват своя политически статут и осигуряват свободно своето икономическо, социално и културно развитие… Всички участващи страни в настоящия пакт… трябва, в съответствие с разпоредбите на Устава на ООН, да насърчават упражняването на правото на самоопределяне и да зачитат това право“.
 
Подобни принципи са утвърдени в документите на [[Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] от 1975 г.: Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., Заключителния документ на Виенската среща от 1986 г., документът от Копенхагенската среща на Конференцията за човешкото измерение на СБСЕОССЕ от 1990 г. и други международни правни актове.
 
Правото на нациите на самоопределяне е провъзгласено още в началото на 20 век от правителството на САЩ (Удроу Уилсън), както и от руските [[болшевики]], които правят утвърждаването му едно от основните изисквания и направления на първоначалния период на дейността си.