Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Val5rov (беседа | приноси)
м Печатна грешка
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 56:
През [[1926]] г. е отпечатана публикацията „Пещерата Темната дупка, ново находище на палеолита в България“, издание на Народния археологически музей – София (с френско резюме [[1931]] г.)
 
През [[1924]] – [[1927]] г. е назначен за ръководител на разкопките около с. Мадара, могилите около Мадарското плато и Мадарския скален релеф, с помощници Александър Рашенов и асистент [[Васил Миков]]. В този период районът на Мадара започва да трупа все повече популярност, и се посещава масово от учащи и учени. Освен от Рафаил Попов, разкопките се ръководят и от [[Гаврил Кацаров|проф. Гавраил Кацаров]], [[Карел Шкорпил]] и Ив. Великов. Музейният фотограф [[Георги Трайчев]] прави около 160 общи и детайлни снимки на всичко, което съставлява задача при разкопките и проучванията.
[[Файл:Rafail Popov Peshterno Drujestvo Karlukovo.jpg|alt=Рафаил Попов в Карлуково|мини|296x296пкс|Рафаил Попов (дясно отзад) със сина си (дясно), с членове от Българско пещерно дружество, на гарата в [[Карлуково]], 4 март 1936 г.]]
През [[1929]] г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност. Организира ежегодни посещения на пещери, изнасяне на беседи за значението на пещерите и нуждата от тяхното опазване. По-късно създава и клон в [[Дряново]] ([[1937]]), където в пещерата [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] е прекарано електрическо осветление, благодарение на министър-председател [[Никола Мушанов]]. Така тя се превръща в първата облагородена и пригодена за посещение от туристи, пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С американската професорка д-р Гаръд ([[Dorothy Annie Elizabeth Garrod]]) и нейни двама асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу (Bruce Howe), от [[Кеймбридж]], правят разкопки в Дряново и пещерата Бачо Киро. Отпечатват съвместно на английски студия в „American School of Prehistoric Research“<ref>Bulletin № 15, May, 1939, с фотографии и рисунки</ref>. Грижи се за държавна субсидия за опазване на българските пещери. Напечатва няколко статии в тяхна защита от разрушения: „Значението на нашите пещери за културната история“ ([[1931]] г.), „Пещерите като хранилища на културно-исторически материали“ ([[1935]] г.), „Пазете пещерите“ ([[1937]] г.) „Защо да пазим пещерите“ ([[1939]] г.)