Донецка област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| столица-име = [[Донецк]]
| площ = 26 517
| население = 4 356288 392258
| население-година = 20132015
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 18 + 28
| управител-вид = Губернатор
| управител-име = Павло Жебривски
}}
 
'''Донецка област''' ({{lang|uk|Донецька область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 26 517 km² (11-то място по големина в [[Украйна]], 4,39% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 4 288 258 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (1-во място по население в [[Украйна]], 10,11% от нейното население). Административен център град [[Донецк]]. Разстояние от [[Киев]] до [[Донецк]] 871 km.
'''Донецка област''' ({{lang|uk|Донецька область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Разположена е в югоизточната част на страната. Административен център на областта е град [[Донецк]].
 
== Историческа справка ==
Първите градове на днешната територия на Донецка област са признати за такива в края на 18 в.: [[Мариупол]] (1779 г., от 1948 до 1989 г. носи името Жданов), [[Бахмут]] (1783 г., селището е основано през 17 век, от 1924 до 2016 Артьомовск) и [[Славянск]] (1794 г. основано под името Тор през 1676 г.). През 1917 г. за град под името [[Донецк]] е признато селището Юзовка, основано през 1870 г. (от 1924 до 1961 г. носи името Сталино). По време на съветския период 46 селища са признати за градове: 1920-те години – 2 селища; 1930-те – 20; 1950-те – 11; 1960-те – 11; 1970-те – 1; 1980-те – 1 селище. Най-новите градове на Донецка област са [[Свитлодарск]] и [[Николаевка (Донецка област)|Николаевка]] признати съответно през 1992 г. и 2003 г., след разпадането на СССР и образуването на независима [[Украйна]].
 
Донецка област е образувана с постановление на Президиума на ЦИК на СССР на 17 юли 1932 г. от части от [[Днепропетровска област|Днепропетровски]] и [[Харковска област]] под името Сталинска област. На 3 юни 1938 г. от състава на Сталинска област е отделена Ворошиловградска област (от 1958 до 1970 г. и от 1990 г. [[Луганска област]]). През ноември 1961 г. на град Сталино е възстановено старото име [[Донец]], а Сталинска област е преименувана на Донецка област.
 
== Географска характеристика ==
Донецка област е разположена в югоизточната част на [[Украйна]]. На югозапад граничи със [[Запорожка област]], на запад – с [[Днепропетровска област]], на северозапад – с [[Харковска област]], на североизток и изток – с [[Луганска област]], на югоизток – с [[Русия]], а на юг се мие от водите на [[Азовско море]]. В тези си граници заема площ от 26 517 km² (11-то място по големина в [[Украйна]], 4,39% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article030232.html «Большая Советская Энциклопедия» – Донецкая область, т. 8, стр. ...]</ref>
 
Релефът на областта е предимно равнинно-хълмист, силно разчленен от сухи оврази и дерета, с преобладаващи височини от 100 до 200 m. Североизточната ѝ част се заема от [[Донецко възвишение|Донецкото възвишение]] с максимална височина '''336 m''' ({{coord|48|21|08|N|38|27|03|E}}), издигаща се в в района на град [[Дебалцево]], в крайната източна част на областта. В южната част на областта е разположено [[Приазовско възвишение|Приазовското възвишение]], което постепенно се понижава на юг към [[Азовско море]] и завършва на брега му с откос, висок до 20 m.<ref name="bse"/>
 
Донецка област разполага с богати залежи на висококачествени въглища (главно антрацитни и коксуващи се), находищата на които съставляват част от големия Донецки въглищен басейн. Има също големи промишлени запаси от каменна сол (Бахмутско находище), флюсови и строителни варовици, мергели, огнеупорни глини, живак (Никитовско находище) и др.<ref name="bse"/>
 
Климатът е умерено континентален. Средната януарска температура варира от -7,8°C на север до -5,4°С на юг, а средната юлска съответно от 20,8°C до 22,8°С. Годишната сума на валежите се изменя от 450 mm на юг до 500 mm в пределите на [[Донецко възвишение|Донецкото възвишение]]. През пролетта често явление са суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5&nbsp;°C) е около 210 денонощия.<ref name="bse"/>
 
Територията на Донецка област попада в три водосборни басейна. Северната част се заема от водосборния басейн на река [[Северски Донец]] (десен приток на [[Дон]]), която преминава през нея с участък от средното си течение и притоците си Казьонний Торец, Бахмут, Луган и др. Западната част попада във водосборния басейн на река [[Самара (Украйна)|Самара]] (ляв приток на [[Днепър]]) и нейният ляв приток [[Волча]]. Централна и южната част на областта влиза във водосборната област на [[Азовско море]], в което директно се вливат реките [[Калмиус]], Грузки Еланчик, [[Миус]] и др. През лятото множество от по-малките реки пресъхват. За обезпечаване на населението и промишлеността с вода са изградени редица предимно малки водохранилища и каналите Северски Донец-Донбас и Днепър-Донбас.<ref name="bse"/>
 
В областта преобладават мало- и среднохумусните черноземни почви, които са много плодородни, а по крайбрежието на [[Азовско море]] се простира тясна полоса заета от слабо оподзолени черноземни почви и солонци. Цялата ѝ територия попада в степната зона и голяма част от нея представляват обработваеми земи. Участъци с естествена степна растителност са се съхранили само в защитените местности, на места се срещат (главно в [[Донецко възвишение|Донецкото възвишение]]) редки гори и дъбрави, а покрай река [[Северски Донец]] – борови гори. Животинският свят е беден и е представен от гризачи, зайци, лисици и др. и няколко вида птици.<ref name="bse"/>
 
== Население ==
На 1 февруари 2015 г. населението на Донецка област е наброявало 4 288 258 души (10,11% от населението на [[Украйна]]). Гъстота 162,49 души/km². Градско население 90,84%. Етнически състав: [[украинци]] 56,87%, [[руснаци]] 38,22%, [[гърци]] 1,6%, [[белоруси]] 0,92%, [[татари]] 0,4%, [[арменци]] 0,33%, [[евреи]] 0,18% и др.<ref name="nas"></ref>
 
== Източници ==
<references />
 
==География==
==Население==
==История==
==Икономика==
== Външни препратки ==
{{Административно деление на Украйна}}
{{Портал|География|Украйна}}