Поликарп Патарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
Роден е около 1790 година като '''Петър Цонков Петров'''.<ref name="Българската възрожденска интелигенция"/> Син е на Мария Стойкова, дъщерята на Софроний Врачански.<ref name="Събева">{{cite journal | last = Събева | first = Росица | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Свети Софроний и неговият следовник епископ Поликарп Патароликийски | journal = Ѕѣлѡ | publisher = | location = | volume = IІ | issue = 3 | pages = | doi = | id = ISSN 1314-9067 | url = http://www.abcdar.com/docs/magazine/3/Sabeva.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Учи в Котел при таксидиота на [[Синайски манастир|Синайския манастир]] Макарий. Макарий го отвежда в Синайския манастир, където се замонашва. Около 1826 година е ръкоположен за архимандрит и става таксидиот на манастира в [[Великотърновска епархия|Търновската митрополия]]. От 1827 до 1844 година е управител на метоха на манастира в [[Римник]], а от 1845 до 1852 година е на метоха в [[Галац]].<ref name="Българската възрожденска интелигенция"/>
През юли 1852 година с помощта на влиятелния си първи братовчед [[Стефан Богориди]] е ръкоположен за патарски (патароликийски) епископ и назначен за предстоятел на създадената през 1849 година българска църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград.<ref name="Българската възрожденска интелигенция"/><ref name="Събева"/> В 1857 година издава „Житие и история святьiх отец нашьiх Кириллаи Методия Болгарскьiх Просветителех. Написано от Негово Преосвященство Г-на Поликарпа Епископа Патаролакийскаго“, отпечатана в печатницата на „Цариградски вестник“. На 11 май същата година епископ Поликарп извършва в „Свети Стефан“ първата тържествена служба в чест на светите братя Кирил и Методий и така го възражда в България и поставя началото на утвърждаването на всенародния празник. Подпомага издаването на „Христоития“ на Райно Попович, на „Всеобща география за децата“, издадена от Иван Богоров в 1843 година, на „Критически издирвания за историята българска“ от Юрий Венелин, преведена от Ботю Петков, издадена в Земун в 1853 година. В 1837 година дарява 1000 гроша на котленското училище.<ref name="Събева"/>
От 1852 година е назначен за наместник на [[Бузъуска и Вранчанска архиепископия|Бузъуската епископия]] в Румъния.<ref name="Българската възрожденска интелигенция"/>
| |||