Системи единици: Разлика между версии

За да могат величините от дадена категория да се сравняват помежду си, една конкретна величина, притежаваща постоянна стойност, се избира за '''величина за сравнение''' и се нарича [[единица]]. Така всяка друга величина от въпросната категория може да бъде изразена като функция на тази единица чрез умножаването ѝѝ с едно [[число]]. Това число се нарича '''числена стойност''' на величината, изразена с тази единица. Например:

Изборът на това, колко и кои да са основните величини, е произволен. В историята на [[метрология]]та такъв избор е правен няколко пъти, за да се стигне до [[1960]] г., когато на 11-татаата [[Генерална конференция по мерки и теглилки]] (''Conference Generale de Poids et Mesures'') е решено [[Международна система единици|Международната система единици]] (международно съкращение [[SI]]) да се основава на следните седем основни величини: [[дължина]], [[маса]], [[време]], [[електрически ток]], [[термодинамична температура]], [[количество вещество]] и [[интензитет на светлината]]. Системата е описана в групата международни стандарти [[ISO 31]].

Доказано е, че чрез посочените основни величини могат да се изразят явленията от всички области на [[физика]]та. Трябва да се отбележи, че в рамките на отделни области са достатъчни само някои от тях. Така например в областта на [[механика]]та SI използва три основни величини —: дължина, маса и време.

Системата от величини и уравнения в областта на [[електричество]]то и [[магнетизъм|магнетизма]] съгласно SI пък се основава на четири основни величини —: дължина, маса, време и електрически ток. В същата област обаче приложение намира и система, основана само на три основни величини —: дължина, маса и време (като при механиката). Това е т. нар. Гаусова CGS система от величини или „симетричната“ [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS).