Мотоциклет: Разлика между версии

'''Мотоциклетът''' ({{lang|fr|motocycle}}, от {{lang|la|mōtor}} – привеждащ в движение, и {{lang|el|κύκλος}} – кръг, колело) съгласно чл.1 от закона, <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени, Общи положения, чл. 1.]</ref> е двуколесно [[Пътен транспорт|пътно]] [[превозно средство]] с кош или без кош, което има [[двигател]] с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се причисляват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg. Към тези превозни средства се причисляват и [[мотопед]]ите - – двуколесни или триколесни пътни превозни средства, които имат [[двигател с вътрешно горене]] с работен обем до 50 cm³, но чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 45 km/h - определения в съответствие с чл. 11, 13 и 14 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по пътищата. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>.

== Етимология ==

''Motobicyclette'' е наименование, с което френските фабриканти братята Eugène и Michel Werner са обозначили направеното от тях през 1897 г. превозно средство на две колела. Това наименование, одобрено от перфекта на Париж за двуколесните превозни средства, е придобило гражданственост и окончателно е навлязло в публичното пространство след решение на Търговския съд в Париж през 1901 г. като ''motocyclette''.<ref>[https://www.caradisiac.com/motobicyclette-1-1-2-hp-1902-138421.htm fr Motobicyclette 1 ½ HP 1902]</ref> Наименованието '''мотоциклет''' е прието в България още в зората на създаването на това пътно превозно средство.

== Особености на моторното превозно средство ==

Освен броя на колелата, като характерна особеност и главна отличителна черта на мотоциклета, е конструктивно изграденото директно безредукторно (наричано още велосипедно) управление на предното управляващо колело. Характерно е и определеното място за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Тази позиция осигурява вертикално положение на тялото при управлението, а краката и колената обгръщат и са в пряк контакт с резервоара и елементи от двигателя. За стабилност при ездата се поставят странични опори за краката на мотоциклетиста и неговия пътник (стъпенки или, както е при моторолерите, площадки). Такава позиция на тялото позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката – крачен лост за смяна на скорости и крачен лост за спирачката на задното колело. Другите органи за управление са разположени на кормилото - – ръчен лост за задвижване на съединителя, ръчен лост за задвижване спирачката на предно колело, ръкохватка за газ при завъртането на която чрез стоманено жило се задвижва шибъра на карбуратора или системата за ижекционно впръскване на гориво за управление оборотите на двигателя. На кормилото са монтирани и превключвател за светлините на фара, пътепоказателите (мигачите) и клаксона на мотоциклета. <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 82- – 83</ref> Характерни особености са не само броят на колелата, но и изграждането на рамата, трансмисията, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с мястото и начина за монтажа на двигателя ([[двигател с вътрешно горене]], [[електрически двигател]], реактивен – специално изградените мотоциклети рекордьори).<ref name = "Britanica">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/394358/motorcycle|title=motorcycle (vehicle)|publisher=Encyclopædia Britannica}}</ref>

Моторните превозни средства с четири колела, популярни в България с наименованието '''АТВ''' ({{lang|en|All-terrain vehicle}} и {{lang|ru|мотовездеход }}), макар и да са сходни с мотоциклетите по начина на езда, да притежават кормило от велосипеден тип, да превозват ограничен брой пътуващи и да имат малък работен обем на двигателя, по закона за движение по пътищата не са включени към групата на мотоциклетите. В съответствие с това се изисква притежаването на категория '''В1''' за правоуправление на четириколесно превозно средство с маса без товар до 400 kg и мощност на двигателя не повече от 15 hp. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл.150а ал.5 от Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>

От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма „Hildebrand Wolfmuller“. <ref> [https://cybermotorcycle.com/euro/brands/hildebrand-wolfmuller.htm en Hildebrand & Wflfmuller Motorrad - – Първо сериино производство на мотоциклети] </ref> Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортния дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са 1899 г. Matchless (Англия); 1901 г. – Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция)<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>; 1902 г. – Norton <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. – Triumph (Англия) <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>, Harley-Davidson (САЩ) <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>, Husqvarna (Швеция)<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>; 1908 г. – NSU (Германия); 1909 г. Gilera <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия), 1910 г. – BSA (Англия); 1911 г. – Benelli <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>, Blackburne <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>, Fafnir, Sachs, които са вграждани в много различни модели, особено в държавите от Европа.<ref name="autogenerated2000">Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>

Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан (със или без задвижване на колелото на коша), триколесни (с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета). Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, поради което няма създадена универсална единна система за класификация на всички видове мотоциклети. Това налага често пъти едни и същи мотоциклети оценявани по различни технически показатели и критерии да се включват в различни класификационни групи. Освен с броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и от използването им съобразно пътните условия и по начина на „езда“ свързано с целите поставени при експлоатацията им. Някои експерти не признават и различните подтипове извън обичайното разделяне на видовете мотоциклети, поради твърдението че различията в промените са само козметични. <ref name=Bennett1995>{{citation |title= The Complete Motorcycle Book: A Consumer's Guide |first= Jim |last= Bennett |publisher= Facts on File |year= 1995 |isbn= 0-8160-2899-0 |pages= [https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 15–1615 – 16, 19–2519 – 25] |url= https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 }}</ref>

[[File:Rattle the Runway Ride 2009-1.jpg|мини|дясно|250px|Класическа „езда“ при управление на мотоциклет]]

* '''класически мотоциклети''' ({{lang|en|Standart Motorcycle}})<ref name = "vid">[http://www.motorcyclegiftshop.com/motorcycle_types.html en Видове мотоциклети]</ref>– тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет с две или три колела. При езда тялото на мотоциклетиста е изправено (вертикално спрямо посоката на пътуване) и ръцете и кормилото не са натоварени с част от неговото тегло. Тези мотоциклети са с характерната триъгълна рама велосипеден тип изградена от тръбна стоманена или алуминиева конструкция. От втората половина на 20 век се налагат пространствени конструкции на рамата идентични по носеща схема от същите тези материали или от щампована ламарина. Независимо от конструкцията на рамата и предназначението на мотоциклета се запазва характерното разположение на двигателя и трансмисията, както и почти еднаквият начин за задвижване на ходовата част предимно чрез верига или с използването на кардан;

* '''мотоциклети за спорт''' ({{lang|en|Sport Bikes}})<ref name = "vid"></ref> - – това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резервоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване и ходова част и премахването на допълнителна седалка за пътник също е част от конструктивните особености на тези мотоциклети.

:Има две групи мотоциклети за спорт.

:Първата е с възможности за управление по пътната мрежа и участие в различни спортни състезания. Втората група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания. Това деление най-добре е изразено при '''офроуд мотоциклетите'''. Типичните спортни мотоциклети специализирани само за движение по терени без покритие и участие в офроуд състезания са кросовите мотоциклети. Те са по-прости, по-леки и с дълъг ход на окачването, с висок просвет и здрава конструкция без обтекатели. Тези мотоциклети са забранени за регистрация и управление по пътната мрежа поради липсата на редица изисквания свързани с безопасността. Но точно за тази група мотоциклети съществува строга квалификационна система за техническите параметри на състезателните машини, както е създадена и строго се спазва система от правилници за провеждането на състезанията, за поведението и действията на състезателите и оценка на показаните резултати. Подобните на тях мотоциклети, но с възможност да се регистрират, да имат регистрационни табели и да се управляват по републиканската пътна мрежа, са мотоциклетите за дуал спорт и участващи в състезания супермото и мотоциклетите ендуро. Разделянето на отделните групи мотоциклети само показва колко условна е тази класификация.

* '''моторолери''' (скутери) – са специални видове мотоциклети, които се управляват без да има пряк физически контакт на краката и колената на моториста с резервоара за гориво или други елементи от конструкцията на моторолера. Характерната позиция при управлението се дължи на конструкцията на рамата, различна от триъгълната рама велосипеден тип при мотоциклетите. Моторолерите имат характерна площадка за краката и преден защитен щит за моториста, което променя положението на тялото при езда и е различно от това при управление на класически мотоциклет. Двигателят е разположен под седалката в обща конструкция с трансмисията и ходовата част и с използването на вариатор за безредукторна промяна на скоростта на движение. Всичко това е покрито с обтекаема защита.

[[File:FJR1300A.jpg|thumb|right|250px| Спортно-туристически мотоциклет Ямаха FJR1300A]]

[[File:Paris - Salon de la moto 2011 - Ducati - Diavel AMG - 001.jpg|мини|дясно|250px| Ducati - – Diavel AMG - – 001 мощен круизер]]

Пътните мотоциклети (наричани още шосейни мотоциклети), съгласно закона, са пътни моторни превозни средства. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл.10 и чл. 11 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Характерното за този тип мотоциклети е че конструктивно са пригодени за пътуване по републиканската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е право и няма напрегнато състояние на тялото както и натоварване на ръцете при управлението на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас. <ref>=[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/]</ref> Няма единно мнение за съдържанието на подтиповете мотоциклети в категорията при тази класификация. Например, Bureau of Transportation Statistics от САЩ включва към тази група и валосипедите с педали и малък електрически мотор или двигател с вътрешно горене. <ref name ="bts"></ref> В доклада на MAIDS (Motorcycle Accidents In Depth Study report) са групирани подтипове на пътните мотоциклети според използването им, и е създадена класификация с конкретно показани типични представители, с техните характерни конструктивни особености и начина на ползването им. <ref name ="MAIDS">The [[MAIDS report]], using the [[Organisation for Economic Co-operation and Development|OECD]] Road Transport Research Programme methodology, uses the following nine classifications for motorcycles, mopeds, and scooters, providing one illustration of each:

* Scooter ''example: [[Vespa]]''

* '''Мотопеди''' ({{lang|en|moped}}) със своята конструкция, размери и маломощен двигател (50 cm³) са пътни мотоциклети, предназначени за ползване предимно в населени места или на къси разстояния по пътната мрежа с настилка с конструктивна максимална скорост до 45 km/h. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл. 14 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>. Мотопедаът е неподходящ за управление по високоскоростни пътни платна. В историческото си развитие запалването на двигателя с педали е премахнато и за първоначално задвижване се използва манивела мотоциклетен тип – [[кикстартер]]. Въпреки че с това техническо решение този вид мотоциклети се наименуват '''„мокик“''', в България независимо от внедрената техническата промяна, се запазва наименованието мотопед (от '''МОТО'''циклет и '''ПЕД'''али).<ref>Кънчев, инж. Кънчо И., и др., Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975, с. 3-4  – 4 629.113 /023/</ref> В повечето от съвременните мотопеди вече се използва електрически стартер.

* '''Градските класически мотоциклети''' с кубатура на двигателя по-голяма от 50 до 250 cm³, са поставяни в някои класификации според работния обем на двигателя в категорията '''леки мотоциклети'''. Те са удобни за ежедневна експлоатация при градските условия за движение със скорост от 60 до 90 km/h, имат проста конструкция, малък разход на гориво и ниска покупна цена. Това са мотоциклети проектирани като практичен транспорт и поради това са произведени по традиционна класическа схема. <ref name = "gov"></ref> Не случайно това са най-разпространеният тип мотоциклет в света (особено в [[Индия]] и [[Китай]]). Мотоциклетите от тази класическа универсална група не са съоръжени с аеродинамични обтекатели или защитни капаци. Те са типични представители на мотоциклетния стил '''„нейкед“''' ({{lang|en|naked – гол, необорудван}}) <ref name = "vid"></ref> точно поради липсата на допълнителни обтекатели, прозрачен ветрови щит или декоративни капаци, позволяващи по-високи скорости, но и увеличаващи цената на превозното средство. Към тази масова потребителска категория, в САЩ се включват и мотоциклетите с традиционна класическа конструкция и употреба, но притежаващи значително по-различни технически параметри - – двигател с работен обем от 125 до 1800 cm³ и тегло от 100 до 600 kg. <ref name ="bts"></ref>

Типичен представител на класическите леки мотоциклети е DKW RT 125, произвеждан в Германия, ГДР, СССР в няколко завода под различни модификации, както и базова конструкция за някои азиатски производители на мотоциклети.

* '''Туристическите мотоциклети''' ({{lang|en|Touring Motorcycles}}) <ref name = "vid"></ref> са подтип на пътните мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри и може да се управляват както по пътища с добро покритие, така и извън тях по добри земни пътища без настилка. Типичните туристически мотоциклети разполагат с допълнително създадени условия за транспорт на багаж в твърди багажници, подобни на големи кутии, разположени в зоната на задното колело и зад седалката на пътника. Окачването е проектирано така, че да създаде комфорт при продължително пътуване на двама човека. Тази категория мотоциклети с добри възможности за транспортиране на багаж, мощен двигател, комфортно пътуване със защита от вятъра, със стерео система за озвучаване спадат към групата тежки мотоциклети с обем на двигателя 1600- – 1800 cm³ и тегло от 400 до 475 kg.<ref name = "gov">[https://one.nhtsa.gov/people/injury/pedbimot/motorcycle/00-NHT-212-motorcycle/motorcycle39-41.html '''(en)''' Мотоциклети, типове, характеристики, MSF (Motorcycle Safety Fondation)] </ref> <ref name ="bts">[https://www.bts.gov/archive/publications/special_reports_and_issue_briefs/special_report/2009_05_14/box_a '''(en)''' Motorcycle Trends in the United States ]</ref> Тези мотоциклети са получили комично име от багажниците си тип сандък или дисаги, и са наричани като {{lang|en|Dresser Tourers}}. Пример за такъв типичен мотоциклет е Honda Gold Wing GL1800.<ref name ="MAIDS"></ref>

*'''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те са произведени по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости. Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}}) <ref name = "vid"></ref> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това прави мотоциклета стабилен, но не е достатъчно пъргав и е неудобен за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези серийно произвеждани уникални или единично произвеждани бройки мотоциклети.

Типични представители на мотоциклети произведени в този стил и конструктивни особености са някои модели на [[Harley-Davidson]] и на други специализирани производители за тунинговане или изработване на уникални мотоциклети в [[САЩ]]. <ref name ="MAIDS"></ref>

* '''Моторолерът''' ({{lang|de|Motorroller}}), ({{lang|ru|Мотороллер)}}) или ску́тер ({{lang|en|to scoot}}) е пътно двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Моторолерът не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различното техническо решение за конструкцията на трансмисията. Предавателната кутия е изпълнена като вариатор, при което скутера автоматично без степени се ускорява при управление. С габаритите си и неголямото тегло, със сравнително ниската скорост на движение и защитата на моториста по време на езда, моторолерът е изключително удобно превозно средство за експлоатация при градски условия.<ref>https://www.motoservices.com/scooter/maniabilite.htm '''(fr)''' Un choix de scooters legers, maniables et faciles à garer </ref>. Затова въпреки някои конструктивни различия, се причислява като подтип към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Скутери има създадени още в началото на 20 век. <ref>[http://avis-scooter.e-monsite.com/pages/l-histoire-du-scooter.html '''(fr)''' L'histoire du scooter (История на скутера)]</ref> Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 [[цол|цола]]а), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в [[Италия]] скутери Vespa и Lambretta, които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на мотоциклети.<ref name=CulturalHistory>{{cite web|author=Mary Anne Long|title=From Scooter to Scooterist: A Cultural History of the Italian Motorscooter|url=http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110717194516/http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|format=PDF|date=1998-12-17|archivedate=2011-07-17|url-status=dead|accessdate=2010-08-28 }}</ref>

** '''Мотоциклети супербайк''' (или още суперспорт), е наименование на пътните мотоциклети спортен тип, чиято конструкция е подобна на спортните мотоциклети за провеждане на състезание по затворен контур подобно на шосейно-пистовите състезания [[Гран При по мотоциклетизъм|'''MotoGP''']] ({{lang|en|FIM Road Racing World Championship Grand Prix}}). MotoGP състезание за голямата награда, е най-престижното мотоциклетно състезание по затворен маршрут. То се провежда с мотоциклети прототипи, непроизвеждани серийно, непродавани в търговската мрежа и забранени за регистрация и ползване по пътната мрежа. Това е голямата разлика с мотоциклетите супербайк – те може да се регистрират и да се управляват по пътната мрежа. До състезания супербайк се допускат само мотоциклети в серийно производство и в свободна продажба. Тунинговането на мотоциклетите и промяната в конструкцията се прави само с детайли намиращи се в свободна продажба, което изравнява качествата на машините при старта в едно състезание. Характеризират се с леко до средно тегло, високо съотношение между мощност в конски сили и тегло, което осигурява изключително ускорение и висока скорост. Имат обтекател, ниско кормило, високо изнесени назад стъпенки, форсиран двигател и спирачки с повишена ефективност и се управляват в типично спортен стил - – с тяло положено върху резервоара на мотоциклета.<ref name = "gov"></ref> Обикновено се произвеждат с двигатели от 650 до 1100 cm³ и тегло от 145 до 175 kg. <ref name ="bts"></ref>

Мотоциклетите за двойна употреба - – '''дуал-спорт''' ({{lang|en|Dual Sport}}), са едни от трите основни типа мотоциклети. Те са конструирани и произведени с качества за двойно приложение и са разпространени точно поради възможностите които предоставят за движение по пътища с добро покритие, за туризъм и за управление по офроуд пътеки при лоши пътни условия и в пресечена местност. Въпреки тези разнообразни възможности за експлоатация, конструкцията на тези мотоциклети е по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до тези за офроуд. Мотоциклетите от тази група, за разлика от други със специално спортно преназначение (кросови, за спидуей), подлежат на държавна регистрация съгласно закона за движение по пътищата. Според закона това е възможно точно поради тяхната техническа приспособеност със заложени качества за експлоатация и за двата вида езда. С тях се дава възможност на мотоциклетиста да преодолява не особено големи препятствия, спускане и катерене по склонове, скокове. Мотоциклетите за дуал-спорт отстъпват по отношение на спортните си възможности на типа ендуро. Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение за пътуване по пътната мрежа, в градски условия и за спорт. Ограничаващата особеност за спортно приложение са мощният, но стандартен [[двигател]], и по-голямото им тегло спрямо ендуро мотоциклетите. Този показател за мотоциклетите от типа ендуро е особено важен, поради силно пресечения тежък терен, по който се провеждат състезанията и е важен технически показател за възможностите на този подчертано спортен тип мотоциклети и техния агресивен спортен характер.

С мотоциклети за дуал-спорт се участва при провеждането на '''супермото''' („Supermoto“) състезания. Това е мотоциклетно състезание в състезателен затворен полигон, в който последователно се редуват три вида състезателни трасета: равен скоростен път с асфалтово покритие като за пистови състезания, твърд равен земен терен за офроуд езда (като за спидуей) и мотокросова писта с възможности за скокове и завои. Супермотото първоначално е замислено като състезание от Гавин Трипе през 1979 г.<ref> [http://motorcyclemuseum.org/halloffame/detail.aspx?RacerID=373 Gavin Trippe] - – AMA Motorcycle Museum Hall of Fame</ref> като част от телевизионното шоу Wide World of Sports, където сили може да премерят пистови състезатели, кросови състезатели и такива с мотоциклети ендуро. Така от трите състезателни жанрове супермотото изгражда свой собствен облик на мотоциклетно състезание и това налага технически изисквания към мотоциклети с двойно предназначение.

Използваните фабрично произведени супермото мотоциклети обикновено са едноцилиндрови или такива, тунинговани по поръчка. За разлика от другите състезания с мотоциклети, акцентът е върху по-бавните скорости, поради прехода по трите различи трасета. При супермотото резките ускорения и високите върхови скорости по трасето са по-редки, което прави тези състезания по-достъпни за състезатели без значителен опит и умения и без специални върхови изисквания към машината. Обикновено се използват мотоциклети с двигатели от 450 cm³. Популярни са мотоциклетите Ducati Hipermotard 939, Susuki DR-Z400 SM, KTM 690 SMC R, Husqvarna SM 450 R, KTM 640 LC4 Supermoto и др. <ref>{{Cite news|url=https://autowise.com/the-best-supermoto-bikes/|title=Dual-Sport Devils: 10 Of The Best Supermoto Bikes Available|date=2017-09-16|work=AutoWise|access-date=2018-06-17|language=en-US}}</ref>

* Мотоциклетът '''ендуро''' ({{lang|en|endurance – издържлив}}) е подтип мотоциклет за дуал-спорт, насочен повече за експлоатация при градски и шосейни условия. Модификацията '''гражданско ендуро''', въпреки че прилича на спортните мотоциклети за крос, има по-меко окачване, гуми предназначени за двойна употреба, мощни спирачки, добавени са клаксон, светлини и ефективно заглушаване, има табела с регистрация. Двигателят е по-малко форсиран и седалката е приспособена за двама човека. Използването им при двойната употреба налага увеличаването размера на резервоара и повече скорости, за разлика от кросовите мотоциклети, които обикновено са с четири скорости. Тези мотоциклети се произвеждат с четиритактови едноцилиндрови двигатели в гамата 125, 200, 250, 400, 450, 650 cm³.

Image:Off road motorcycles - panoramio.jpg|thumb|right|250px|Офроуд с мотоциклети

* '''Кросови мотоциклети'''. Това са типични представители на спортните мотоциклети конструктивно пригодени за движение по трасе върху земен терен с лоши пътни условия, без специално направен път с покритие и с наклони и условия за скок по време на състезанието. Такива са състезанията по [[мотокрос]] ({{lang|en|Motocross}}), състезания по [[мотокрос свободен стил]] ({{lang|en|Freestyle motocross}}) по специално направени трасета в зали и стадиони и [[Оф-Роуд|офроуд]] ({{lang|en|Off-road, Off-roading}}) състезания. Офроудът е по-скоро моторен спорт – развлечение, при който се управляват мотоциклети по трудни естествени терени и горски пътища с кал, по речни корита с пясък и чакъл, по каменни реки и скали. Мотоциклетите са със специална максимално олекотена конструкция, агресивен двигател и твърдо окачване, което не обезпечава особен комфорт за продължително пътуване (състезателят малко ползва седалката по време на състезание). Тези мотоциклети се използват само за състезания по специално подготвено трасе и тяхното преместване от едно на друго място става само на ремарке. Тези мотоциклети не се регистрират по закона за движението по пътищата и не може да се управляват по пътната мрежа. Една от причините за това е и липсата на основни функции за безопасност - – липсват фарове, мигачи

Комплектуването с основни агрегати, конструктивните им особености и тяхната схема за разположение в мотоциклетите е различно, и се определя от предназначението и използването на машината (туризъм, спорт, военни или др. цели), първоначалната цена и експлоатационните ѝ разходи, както и специалните експлоатационни изисквания към мотоциклета. Основните агрегати са:

* [[Електрически двигател]]и (както при вече популярните испански мотоциклети Volta <ref name="volta"/>). Мотоциклетите задвижвани с електрическа енергия предлагат най-доброто от екологична гледна точка. При експлоатацията им се намалява потребяването на масло и вредни емисии от изгоряли газове не замърсяват околната среда. За енергиен източник се използват никелово-метална хидридна батерия и литиево-йонна батерия. В съвременните конструкции батериите може да се експлоатират до 10 години. Компромисът при изграждането на мотоциклетите са изискването за висока отдавана мощност и висока скорост на движение или продължителност на „ездата“ с еднократно зареждане. Вече е достигнато с едно зареждане пропътуване на 185 мили с батерия 15,3 kWh и средна скорост на пътуване 65 мили в час. Макар с прототипи да е достигната скорост 145 мили в час, електрическите мотоциклети и скутери все още може да се ползват предимно като пътни превозни средства в градски условия. <ref>{{cite web |url=http://www.solomotoparts.com/blog/?p=3050957472978646094 |title= '''(en)''' Electric Motorcycles |publisher=Solo Moto |accessdate=May 15, 2016 }}</ref>

Трансмисията на мотоциклета се състои обикновено от първична верижна предавка или предавка от зъбни колела от коляновия вал към касетата на съединителя, многодисков съединител в маслена баня, предавателна кутия с възможности за превключване от три до шест предавки, външно разположен механизъм за ръчно или крачно превключване на предавките и верижна предавка (пиньон) за задвижващата втулко-ролковата верига или система от зъбни колела за задвижване на кардан към задното колело.<ref name = "kantcho">Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 40- – 41</ref> В исторически план трансмисията е изграждана по различни начини:

* Безстепенна трансмисия с [[вариатор]] използвана при моторолерите.

* С ремъчно предаване на движението към задното колело при мотоциклетите до 1920-те години. В някои съвременни мотоциклети се използват ремъци за предаване на движението между предавателната кутия и задно колело (например в някои модели на мотоциклети Harley-Davidson). При моторолерите се използва трапецовиден ремък като компонент от вариатора за промяна скоростта на движение.

=== Ходова част ===

Ходовата част на мотоциклета включва: <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 50- – 53</ref>

* Рама. Обикновено е заварена тръбна конструкция от [[стомана]]. Това е класическата конструкция и използван материал. След средата на 20 век и в съвременното производство на мотоциклети вече се използват и други материали - – [[алуминий]], [[титан]], [[магнезий]], въглеродни влакна с композитите от използването им. Поради различната насоченост и изисквания към създаваните мотоциклети в конструкцията и качествата на рамата се вплитат такива потребителски параметри като цена, мощност, скорост, тегло на пътниците, коравина на конструкцията за преодоляване на вибрациите от двигателя, пътната настилка, осукващите сили особено при завой и др.

:Рамата се изпълнява с различна конфигурация на тръбите, но се създават пространствено затворени конструкции. Велосипедният тип рама е с единична тръба отдолу, носеща двигателя или затворено-пространствена конструкция с две тръби (странѝци). Затвореният контур на рамата има челна тръба за монтаж на предната вилка, една или две тръби страници с конзоли за закрепване на двигателя, стъпенките, стойката и шарнирната вилка за задното колело. Горната тръба (една или две) затваря носещия пространствен силов контур и служи за закрепване на резервоара, седалката и окачването на задното колело и задния калник. <ref>{{citation|author=Tony Foale|title=Frame mods|date=November 1987|publisher=Tony Foale Designs|url=http://www.tonyfoale.com/Articles/Frame.mod/KawaMods.htm|accessdate=2016-05-11}}</ref> Рами се изработват и от заварени профили от щамповани ламарини образуващи надеждна силова носеща конструкция.

* Окачване на задно колело - – включва шарнирна вилка, пружини и амортисьори;

* Предна вилка с предните телескопи и в зависимост от конструкцията и с вградени маслени амортисьори. Преден калник;

* Предно и задно колело. По принцип колелата трябва да са еднакви като диаметър, но има различия свързани с функциите им в мотоциклета. В съременните мотоциклети правилото за еднаквост на важи и обикновено има различия както в диаметъра, така и в размера на балона на гумата.

Файл:Triton Norton-Triumph motorcycle with polished frame and tank.jpg| Класическа традиционна тръбна конструкция на стоманена рама с две страници отдолу на мотоциклет Triton Norton-Triumph

Файл:Buell Lightning XB9SX CityX.jpg| Алуминиева рама на Buell Lightning XB9SX CityX

Файл:Ariel Golden Arrow.jpg| Рама от пресована стомана на мотоциклет Ariel Golden Arrow

Колелата се комплектоват със стоманени капли със спици от стоманена тел или от капли алуминиеви отливки. Използват се такива направени от композитни материали, поради високите якостни характеристики и ниско тегло. Гумите са с по-малък диаметър от автомобилните, но закръглени и с повишена повърхност на протектора, което позволява при навеждане на мотоциклета на завой да се понижава центъра на тежестта, без да се губи сцеплението с пътната настилка. Жироскопичният ефект от бързо въртящите се колела, значително подобрява стабилноста и способността да се следва зададената от мотоциклетиста пътна крива. <ref name = "Britanica"></ref> Спирачните барабани с челюстни накладки или спирачни дискове, независимо от начина на задействане -  – механично или хидравлично, също са част от колелото и се монтират твърдо към главината на каплата. Според броя на колелата, мотоциклетите са:

* [http://moto.bg/history-of-motorcycle/history-of-motorcycles-in-bulgaria/ История на мотоциклетния спорт в България, Moto.BG]

* [https://www.bts.gov/archive/publications/special_reports_and_issue_briefs/special_report/2009_05_14/box_a '''(en)''' Motorcycle Trends in the United States]