Уикипедия

Италианска граматика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м + {{без страници}}; форматиране: 29x кавички, нов ред, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 3:
 
== Съществителни имена (I nomi) ==
[[Съществително|Съществителните]] в италианския език имат [[Род (граматика)|род]] - – мъжки и женски, и [[число]] – единствено и множествено. Родът и числото '''винаги''' се показва от предпоставения определителен или неопределителен член (ако е придружено от такъв), а '''обикновено''' и от крайната гласна на думата (т.е. от окончанието).
 
В повечето случаи:
Ред 34:
* '''il''' pai'''o''' (м.р.) / '''le''' pai'''a''' (ж.р.) (''чифта / чифтовете'')
 
Тези съществителни са действително от среден род, а окончанията им са правилно образувани от латинските окончания за среден род във 2-ро склонение. Обичаят да ги наричаме “неправилни”„неправилни“ или “подвижен„подвижен род”род“ (''genere mobile'') идва от факта, че съществителните от този вид са толкова малко, че се поставя под съмнение реалното съществуване на среден род.
 
Има и няколко отделни изключения, при които думата е съкратена, но е запазила първоначалния си род. Употребени в разгърнатата си форма обаче, образуват мн.ч. сменяйки окончанието по общата схема, например:
Ред 45:
* Думите завършващи на '''-co''' и '''-go''':
** Образуват мн.ч. на '''-ci '''[чи] и '''-gi '''[джи] най-често,''' '''когато ударението на думата пада върху третата сричка броена от края към началото: <u>me</u>dico / <u>me</u>dici, <u>teo</u>logo / <u>teo</u>logi;
** Образуват мн.ч. на '''-chi '''[ки]''' '''и '''-ghi '''[ги] най-често, когато''' '''ударението на думата пада върху предпоследната сричка броена отзад напред: <u>fuo</u>co / <u>fuo</u>chi, <u>la</u>go / <u>la</u>gi. '''"h"„h“''' се вмъква преди меката гласна -i, за да се запази твърдия звук на [к] и [г].
 
Образуване на мн.ч. на -chi и -ghi или -ci&nbsp; и -gi зависи от няколко фактора, най-важният от който е позицията на ударението в думата. Има множество изключения, например: amico / amici, greco / greci, incarico / incarichi, obbligo / obblighi.
* Думите завършващи на '''-ca''' и '''-ga''' образуват мн.ч. на '''-chi''' и '''-ghi''' в м.р., на '''-che '''и '''-ghe''' в ж.р.'''"h"„h“''' се вмъква преди меките гласни -i и -е, за да се запази твърдия звук на [к] и [г]: il duca / i duchi, il collega / i collega; l'oca / le oche, la strega / le strege.
* Думите завършващи на '''-cia''' и '''-gia '''(с неударено -i):
** Образуват мн.ч. на '''-cie''' и''' -gie, '''когато последната буква преди наставката е гласна: la camicia / le camicie, la ciliegia / le ciliegie;
Ред 146:
* ''egli/ella'' имат тенденция към изпадане от употреба, ''esso/essa/essi/esse'' са редки форми за среден род.
* 2-ро лице имен. падеж има неучтива форма ''tu'' и учтива форма ''Lei.'' ''lei'' (тя) в 3-то лице ед.ч. и ''Lei'' (Вие) (2-ро лице ед.ч. учтива форма се произнасят по еднакъв начин, но се изписват различно, както е показано – с малка и съответно с голяма начална буква. Учтивите форми ''Lei/Loro'' се скланят по правилата за 3-то лице.
 
Учтивата форма в италианския език се предава с 3 л.ед.ч. и мн.ч на '''местоимението''' и на '''глагола''',''' '''за разлика от българския език във 2 л. мн.ч.
* Формите за винителен падеж ''mi, ti, ci,'' и ''vi'' стават ''me, te, noi,'' и ''voi,'' когато искаме да акцентираме на местоимението и да му продадем важност в изречението. Те са ударената форма на личните местоимения и винаги се поставят след глагола (salutano me), за разлика от неударените форми, които винаги стоят пред глагола (mi salutano).
Line 225 ⟶ 226:
 
== Глаголи (i verbi) ==
[[Инфинитив]]ът на италианските глаголи окончава на едно от следните три окончания” ''-are'', ''-ere'', или ''-ire''. (Изключения: ''porre'' "поставям"„поставям“ (от латинското ''ponere''), и няколко глагола окончаващи на ''-urre'' или -arre, например ''tradurre'' (латински ''traducere'') – "превеждам"„превеждам“ и "trarre"„trarre“ – "изтеглям"„изтеглям“.
 
=== Спомагателни глаголи в сложни времена ===
В италианския сложните времена се образуват с помощта на спомагателни глаголи (или ''essere'' "съм"„съм“ или ''avere'' "имам"„имам“). Повечето глаголи ползват ''avere'' за спомагателен глагол. Изключение правят възвратните глаголи, глаголи в [[страдателен залог]], и [[непреходни глаголи|непреходните глаголи]] за движение или промяна на състоянието при които действието е неволно (напр. “падам”„падам“ или “умирам”„умирам“).<ref>[[#berloco2018{{harv|Berloco,|2018|}}{{без 2018]]страници}}</ref>
 
Правенето на разлика между двата спомагателни глагола е важно за правилното образуване на сложни времена, както и за съгласуването на миналото причастие.
Line 350 ⟶ 351:
Инфинитивът на глаголите от първо спрежение окончава на ''-are'', на глаголите от второ спрежение на ''-ere'', а на тези от трето на ''-ire''.
 
Някои глаголи от трето спрежение като ''capire'' добавят ''-isc-'' между основата и окончанието в сегашно време, напр. ''capisco, capisci, capisce'' и т.н. Невъзможно е да се прецени по инфинитива при кои глаголи се наблюдава това явление, но има тенденция това да са по-кратките глаголи. Някои граматични системи разглеждат "isco"„isco“ глаголите като отделно 4-то спрежение. Има и някои определени глаголи окончаващи на -rre, а именно ''trarre, porre, (con)durre'' и произтичащи от тях форми с различни представки (като ''attrarre, comporre, dedurre,'' и др.). Те произлизат от по-ранните форми ''trahere, ponere, ducere'' и се спрягат като тях.
 
==== Подчинително наклонение (modo congiuntivo) ====
Line 463 ⟶ 464:
 
* Глаголи от трето спрежение като ''capire'' споменати по-горе добавят ''-isc-'' в първо, второ и трето лице ед.ч. и трето лице мн.ч. в сегашно време.
* Сложни форми (''минало'' и ''минало свършено'') като се добави миналото причастие (напр. parlato) към съответната форма на спомагателния глагол (като "abbia"„abbia“) в сегашно и в несвършено време.
 
==== Условно наклонение (modo condizionale) ====
Line 548 ⟶ 549:
Може да се ползва в две времена, в сегашно, като се спрегне съответното съществително, и в минало, като се ползва спомагателен глагол спрегнат в условно наклонение, с минало причастие на съответното съществително.
 
Пример:
Напр.
: Io mangerei molto adesso, se non stessi provando ad impressionare queste ragazze.
: Бих ял много, ако не се опитвах да впечатля тези момичета.
 
: Io sarei andato in città, se avessi saputo che loro ci stavano andando.
: Щях да отида в града, ако знаех, че те ще ходят.
 
Условно налонение в италианския може да се ползва за да изрази "бих„бих могъл"могъл“, чрез спрегнатите форми на глагола potere (мога), или "би„би трябвало"трябвало“, чрез спрегнатите форми на глагола dovere (трябва да)
Напр. Lui potrebbe leggere un libro.▼
 
Пример:
Той би могъл да прочете една книга.▼
▲Напр.: Lui potrebbe leggere un libro.
▲: Той би могъл да прочете една книга.
 
: Lei dovrebbe andare a letto.
: Тя би трябвало да си легне.
 
==== Повелително наклонение (modo imperativo) ====
Line 884 ⟶ 886:
 
== Наречия (gli avverbi) ==
Повечето от тях се образуват от прилагателно, като към формата на прилагателното име в женски род се прибави окончанието '''-mente. '''Например: lento (''бавен'') → lent'''a''' → lenta'''mente''' (''бавно''). Прилагателните окончаващи на '''-re''' или '''-le''' загубват "e"„e“ преди добавянето на -mente: facile "„''лесен''"“ става facilmente "„''лесно''"“. Има и изключения: altro → altrimenti, leggero → leggermente и др.
 
== Изречения и словоред ==
Line 940 ⟶ 942:
|''Davide lascia la sua penna in ufficio.'' || (Давиде оставя химикалката си в офиса.)
|-
|''"Lasciala„Lasciala in ufficio!"“'' || ("Остави„Остави я в офиса!"“)
|-
|''"Lasciacela„Lasciacela!"“'' || ("Остави„Остави ни я!"“ или [по-рядко] "Остави„Остави я там!"“)
|-
|''Davide potrebbe lasciarla in ufficio.'' || (Давиде може да я остави в офиса.)
|-
|''"Non„Non lasciarcela!"“'' ||("Не„Не ни я оставяй!"“ или [по-рядко] "Не„Не я оставяй там!"“)
|-
|''Davide dovrebbe lasciarcela.'' ||("Давиде„Давиде би трябвало да ни я остави."“ или [по-рядко] "Давиде„Давиде би трябвало да я остави там"там“)
|}
 
Line 971 ⟶ 973:
 
; Цитирани източници
* {{cite book |title=The Big Book of Italian Verbs: 900 Fully Conjugated Verbs in All Tenses. With IPA Transcription, 2nd Edition |first=Fabrizio |last=Berloco |publisher=Lengu |isbn=978-8894034813 |year=2018 |ref=thebigbook-2ed |lang=en |url=https://books.google.com/books?id=DYynDwAAQBAJ&pg=PA3#v=onepage&q&f=false |ref=berloco2018}}
* {{cite journal |last=Bertinetto |first=Pier Marco |last2=Loporcaro |first2=Michele |year=2005 |title=The sound pattern of Standard Italian, as compared with the varieties spoken in Florence, Milan and Rome |journal=Journal of the International Phonetic Association |volume=35 |issue=2 |pages=131–151131 – 151 |doi=10.1017/S0025100305002148 |url=https://www.zora.uzh.ch/33383/1/S0025100305002148a.pdf |ref=loporcaro2005}}
 
[[Категория:Граматика по език]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Италианска_граматика“.