Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 897:
Към изследования по проекта на следващия тип линкори германският флот пристъпва още през 1932 г{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 5}}. Още варианта с 350-мм артилерия, подготвен към 1935 г., превишава договорният лимит, но по политически мотиви немците заявяват, че стандартната водоизместимост ще състави {{число|35000|тона}}{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 6}}. На 9 май 1935 г. Редер заповядва да се строят линкори с 380-мм артилерия, макар да се предвиждат големи трудности с базирането{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 7}}. „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“ е заложен през 1935 г., а „[[Тирпиц]]“ през 1936 г{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 11}}. Проектирани в традиционният немски стил, за бой на сравнително неголеми дистанции, те носят много броня{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 19}}. Тяхното вертикално брониране е почти невъзможно са се порази чрез настилен огън, но с хоризонталнат защита нещата стоят много по-зле. Артилерията на линкорите също е предназначена за бой на дистанции до 20 [[километър|км]]{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 121}}. Към числото на явните недостатъци на проекта се относят разделението на средната артилерия на противоминна и зенитна, но последната като цяло е нелоша{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 122}}. За сметка на това енергетичната установка, както и при много други немски кораби се оказва ненадеждна<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Линкоры „Бисмарк“ и „Тирпиц“|страници = 46}}</ref>. като цяло, линкорите от типа „Бисмарк“ съответстват на поставените задачи, но нямат изключителни бойни качества{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 122}}.
Последните реално заложени линкори на Кригсмарине стават корабите от [[Линейни кораби тип „H“|типа „H“]]. На конструкцията на тези линкори повлиява стремежа на германското командване да използва големи кораби в качеството на [[рейдер]]и. Изискванията предвиждат да се осигури далечини на плаване на нивото на „джобните линкори“, което принуждава да се използва дизелна енергетична установка<ref>{{cite|автор = Дашьян А. В., Патянин С.В. и др.|заглавие = Все линкоры Второй мировой|страници = 151}}</ref>. Бронирането се оказва частично отслабено<ref name="С44">{{cite|автор = Дашьян А. В., Патянин С.В. и др.|заглавие = Все линкоры Второй мировой|страници = 152}}</ref>, за сметка на това въоръжението включва 406-мм оръдия SKC/34<ref>{{cite|автор = Дашьян А. В., Патянин С.В. и др.|заглавие = Все линкоры Второй мировой|страници = 153}}</ref>. Останалото въоръжение, като цяло, повтаря типа „Бисмарк“. 12 дизела трябва да дадат скорост от над 30 възела и далечина на плаване от 16 000 мили на 19 възела<ref>{{cite|автор = Дашьян А. В., Патянин С.В. и др.|заглавие = Все линкоры Второй мировой|страници = 154}}</ref>.
На 18 януари 1939 г. А. Хитлер утверждава постройката на шест линкора от този тип, а през юли и септември същата година са заложени линкорите със шифър „H“ и „J“. С началото на Втората световна война работите са прекратени през декември 1939 г. и повече не са возъбновявани. Веч епоставените на стапелите конструкции са разкомплектовани след две години<ref name="С44"/>.
| |||