Видинско царство: Разлика между версии

На [[17 февруари]] [[1371]] г. умира цар [[Иван Александър]]. Всеки от двамата мунеговите наследници полубратя – [[Иван Срацимир]] и [[Иван Шишман]], смята себе си за единствен законен владетелцар на Българското царствобългарите и не признава правата на другия. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство. Иван Срацимир се титулуваТитлата ''„В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци“'' –на титла,бащата наследенасе ползва и от от бащасиновете му. СъщатаСтига титласе носидо окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и неговиятобособяването полубратна вВидинско Търновоцарство.

НеИван сеСрацимир изключвае възможността зад нападениетосин на влашкия войвода [[ДанТеодора IБасараб]] срещу Иван Шишман да стои видинският цар. Иван Срацимир е син на Теодора, дъщеря на влашкия войвода [[Иванко Бесараб]], а самият той е женен за първата си бртовчедка [[Ана Басараб]], дъщеря на вуйчо му [[Никола БесарабАлександър Басараб]] (брат на майка му). С [[Влахия|Влашкото княжество]] поддържа традиционно приятелски отношения.

За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с Българскатабългарската [[Търновска патриаршия]] (1381). Видинският митрополит е сменен., Накато на негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно той е обвинен в убийство и е заменен с [[Йоасаф Бдински]].

Поради разположениетонай-отдалеченото симу местоположение Видинското царство остава на първоизвестно време незасегнато от турскитеосмански нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на [[Търновско царство|Търновското царство]] срещу [[Османската империя]].

С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турскиосмански [[васал]]. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.

След като падат Търновското царство и [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]], през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турскиосмански гарнизон в столицата си през 1395 г. Оттогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е, оглавяванооглавено от митрополит [[Йоасаф Бдински]] и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света [[Филотея Търновска]] и ги отнасятоткарват във Видин.

През 1396 г. унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]] организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. ТойПредава предаваосманския в ръцетегарнизон на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. НаХристиянската 25армия септември,е разгромена от султан [[Баязид I]] в битката при [[Никопол]], християнскатана армия25 есептември разгромена от султан [[Баязид I]]с.г.

След победата си тойсултанът се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в [[Бурса]]. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.