Уикипедия

Петрол срещу храни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м десетична запетая за процент
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
'''"Петрол„Петрол срещу храни"храни“''' е хуманитарна програма на [[Организация на обединените нации|ООН]], приета през 1995 г. с [[Резолюция 986 на Съвета за сигурност на ООН|Резолюция 986 на Съвета за сигурност]], която дава възможност на [[Ирак]] да изнася петрол за международните пазари в замяна на храни, медикаменти и други хуманитарни стоки за обикновените иракски граждани, без това да позволи на [[Ирак]] да възстанови въоръжените си сили. Програмата '''"Петрол„Петрол срещу храни"'''храни“ е прекратена на [[21 ноември]] [[2003]] г. след [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]].▼
{{обработка|форматиране}}
▲'''"Петрол срещу храни"''' е хуманитарна програма на [[Организация на обединените нации|ООН]], приета през 1995 г. с [[Резолюция 986 на Съвета за сигурност на ООН|Резолюция 986 на Съвета за сигурност]], която дава възможност на [[Ирак]] да изнася петрол за международните пазари в замяна на храни, медикаменти и други хуманитарни стоки за обикновените иракски граждани, без това да позволи на [[Ирак]] да възстанови въоръжените си сили. Програмата '''"Петрол срещу храни"''' е прекратена на [[21 ноември]] [[2003]] г. след [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]].
 
== [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|Войната]] в Залива ==
[[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|Войната в Персийския залив]] е конфликт между Ирак и обединени (коалиционни) сили на 34 държави (Австралия, Аржентина, Афганистан, Бахрейн, Бангладеш, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Испания, Италия, Канада, Катар, Кралство Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко, Норвегия, Нигер, Обединени Арабски Емирства, Оман, Пакистан, Португалия, Полша, Сенегал, Сирия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хондурас, Чехия, Южна Корея), водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. Това е първата война, в чиято подготовка за първи път в света са синхронизирани четирите военни елемента – сухопътни войски, флот, военновъздушни сили и сателитна координация, са синхронизирани. Резултатът от войната е убедителна победа за коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт нас цената на минимални жертви. Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и Кралство Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.
 
== Последици от икономическите санкции ==
<br>Според проучване на ООН, направено през 1998 г., в периода между 1996 и 1998&nbsp;г. са загинали над 90 хиляди иракчани, като смъртта им е косвена последица от санкциите в началото на 90-те години на 20 век. Мизерните условия в Ирак принуждават хиляди иракчани, да тръгнат към Европа. Зоната между Каспийско море, Балканския полуостров и Персийския залив става известна като "Триъгълникът„Триъгълникът на ужасите"ужасите“. Незаконният [[трафик на хора]] обикновено е през Турски Кюрдистан към Егейско море и оттам с кораби към Гърция или Италия. През първите месеци на 1997 г. общо 854 иракски бежанци се удавят при корабокрушение. Тарифите за трафик варират от 3 до 5 хиляди долара на човек.▼
 
Според проучване на ООН, направено през 1998 г., в периода между 1996 и 1998&nbsp;г. са загинали над 90 хиляди иракчани, като смъртта им е косвена последица от санкциите в началото на 90-те.
▲<br>Мизерните условия в Ирак принуждават хиляди иракчани, да тръгнат към Европа. Зоната между Каспийско море, Балканския полуостров и Персийския залив става известна като "Триъгълникът на ужасите". Незаконният [[трафик на хора]] обикновено е през Турски Кюрдистан към Егейско море и оттам с кораби към Гърция или Италия. През първите месеци на 1997 г. общо 854 иракски бежанци се удавят при корабокрушение. Тарифите за трафик варират от 3 до 5 хиляди долара на човек.
 
== Изпълнение на програмата ==
Разработена от администрацията на американския президент [[Бил Клинтън]], програмата "Петрол„Петрол срещу храни"храни“ цели да преодолее негативните хуманитарни последици от икономическото [[ембарго]], наложено над [[Ирак]] след първата [[Войнавойна в залива]]Залива, което има за цел демилитаризация на режима на [[Саддам Хюсеин]].
 
Програмата "Петрол„Петрол срещу храни"храни“ работи по схема, съгласно която сумите от продажбите на иракски петрол не се изплащат на иракското правителство, а се депозират в сметки, с които до 2001 г. оперира нюйоркската банка "„[[BNP Paribas]]"“. 13% от натрупаните суми се изразходват за изплащането на иракските репарации към Кувейт, 4% – за издръжката на мисиите на ООН в Ирак, 13% – за Кюрдската автономия, а 66% от сумите се отпускат за закупуване на храни и медикаменти. Останалата, по-голяма част от постъпленията се отпускат на иракското правителство за покупка на определени стоки, които не са включени в списъците със забранени за внос в Ирак стоки.
 
След дълги проговори с генералния секретариат на ООН, през май 1996 г. Ирак подписва Меморандум за разбирателство. Първата иракска пратка на петрол по програмата е през декември 1996 г., а през май 1997 г. в страната пристигат първите доставки на храни. 60% от 29-милионното население на Ирак става изцяло зависимо от програмата и нейната помощ.
 
За целия период на действие на програмата "Петрол„Петрол срещу храни"храни“ е продаден иракски нефт на стойност от над 65 милиарда щатски долара. От тях 45 милиарда долара са изразходвани за хуманитарни помощи, продоволствия и медикаменти за обикновеното население. 25% от общата сума са изразходвани за репарации, а 2,2% – за административни и оперативни разходи на ООН в Ирак, в това число и за оръжейни инспекции. Данни за възвърнатите средства обаче не се публикуват.
 
След прекратяването на програмата наяве излизат множество корупционни схеми, чрез които средства от програмата са били нелегално отклонявани в полза на иракското правителство и приближени до него чуждестранни компании, партии и други юридически лица, за заобикаляне на международното ембарго над страната и доставки на потенциално опасни стоки за режима на [[Саддам Хюсеин]].
 
== Злоупотреби ==
Американският Сенат започва разследване, а САЩ оказва натиск върху тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан да подаде оставка. Според оповестен през май 2005 г. доклад става ясно, че американските военни и Държавният департамент са били наясно с незаконните петролни сделки, но не са направили нищо, за да ги спрат, и дори в някои случаи са помагали за осъществяването им. Програмата дава на Саддам Хюсейн възможност да източва милиарди долари. Постепенно програмата „Петрол срещу храни“ се превръща в една от най-големите корупционни системи в световната история. Източените пари отиват за финансиране на оръжейните програми на Саддам Хюсейн, за укрепване на режима и за задоволяване на луксозните му прищевки. Уличените в корупционни скандали, свързани с програмата, стигат до Бенон Севан&nbsp;— директор на програмата в Ирак, и до сина на генералния секретар Кофи Анан. При поредица от кризи между иракското правителство и американски инспектори, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт не пропуска да отбележи, че Саддам Хюсейн е изградил множество разкошни резиденции, докато непрекъснато се оплаква от наложените на режима икономически санкции. Джордж Гелоуей от Лейбъристката партия в британския парламент смята, че програмата е „циничен заместител“ на пълното вдигане на ембаргото. От Лондон до Вашингтон често обвиняват Саддам Хюсейн, че саботира „Петрол срещу храни“, но в месеците след подписването на споразумението между Кофи Анан и Тарик Азис, Багдад има всички основания да иска резолюция за снемане на ембаргото поради изпълнението на всички предходни резолюции на Съвета за сигурност. Благодарение на ниските цени на петрола режимът се нагажда по-добре към санкциите. Иракските занижени цени привличат рояци контрабандисти и удвояват нелегалните приходи на правителството до почти 1 млрд. долара годишно.<ref>Ройтерс, 26.05.2000</ref> Според американската сметна палата от 1997 до началото на 2002 г. Ирак е спечелил 4,3 млрд. долара от нелегална продажба на петрол. По нареждане на американския президент Джордж Буш финансовото министерство сформира специален екип, който да проследи схемите за отклоняване на средства от разрешените от ООН сделки за продажба на петрол. За да оправдае това начинание, Вашингтон лансира тезата, че Саддам Хюсейн подкрепя тероризма. Режимът е използвал далеч по-фини методи за отклоняване на средства от контрабандата на петрол. Иракските власти винаги са успявали да договарят такива цени за барел, които да са с около 50 цента по-ниски от световните. Половината от нелегалната печалба е отивала в сметки в йордански или сирийски банки, а другата половина оставала като премия за купувача и като гаранция, че ще мълчи. Такива компании обикновено са съществували колкото за една сделка. За следващия контракт те са се появявали с друга регистрация в някоя офшорна зона. Така на практика не е било възможно да се проследи кой е купувал иракски петрол и незаконно е финансирал режима. По данни на Пентагона през 1999 г. нелегалният износ е бил около 100 хил. барела дневно (15 900 тона) или 2 пъти повече в сравнение с предходната година. През февруари 1999 г. се стига до сериозно дипломатическо напрежение между Москва и Вашингтон, след като патрул задържа танкера „Волгонефт-147“ с 5 хиляди тона суровина и го кара да я разтовари. Ако танкерите успеят да стигнат до иранския бряг, там документите им се подправят и петролът отново тръгва на път, но вече деклариран като ирански, а за доказването на реалния му произход е необходим химически анализ. Схемите за отклоняване на част от приходите от петрола действат още от времето на национализацията, когато в ролята на вицепрезидент Саддам Хюсейн ръководи процеса на одържавяване на нефтената индустрия, и още тогава въвежда 5-процентов фонд за „непредвидени разходи на партия БААС“.
 
 
<br>Американският Сенат започва разследване, а САЩ оказва натиск върху тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан да подаде оставка. Според оповестен през май 2005 г. доклад става ясно, че американските военни и Държавният департамент са били наясно с незаконните петролни сделки, но не са направили нищо, за да ги спрат, и дори в някои случаи са помагали за осъществяването им.
<br>Програмата открива на Саддам Хюсейн възможност да източва милиарди долари. Постепенно програмата "Петрол срещу храни" се превръща в една от най-големите копрупционни системи в световната история. Източените пари отиват за финансиране на оръжейните програми на Саддам Хюсейн, за укрепване на режима и за задоволяване на луксозните му прищевки. Уличените в корупционни скандали, свързани с програмата, стигат до Бенон Севан&nbsp;— директор на програмата в Ирак, и до сина на генералния секретар Кофи Анан.
<br>При поредица от кризи между иракското правителство и американски инспектори, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт не пропуска да отбележи, че Саддам Хюсейн е изградил множество разкошни резиденции, докато непрекъснато се оплаква от наложените на режима икономически санкции.
<br>Джордж Гелоуей от Лейбъристката партия в британския парламент смята, че програмата е "циничен заместител" на пълното вдигане на ембаргото. От Лондон до Вашингтон често обвиняват Саддам Хюсейн, че саботира "Петрол срещу храни", но в месеците след подписването на споразумението между Кофи Анан и Тарик Азис Багдад има всички основания да иска резолюция за снемане на ембаргото поради изпълнението на всички предходни резолюции на Съвета за сигурност.
<br>Благодарение на ниските цени на петрола режимът се нагажда по-добре към санкциите. Иракските занижени цени привличат рояци контрабандисти и удвояват нелегалните приходи на правителството до почти един млрд долара годишно (Ройтерс, 26.05.2000). Според американската сметна палата от 1997 до началото на 2002 г. Ирак е спечелил 4,3 млрд. долара от нелегална продажба на петрол. По нареждане на американския президент Джордж Буш финансовото министерство сформира специален екип, който да проследи схемите за отклоняване на средства от разрешените от ООН следки за продажба на петрол. За да оправдае това начинание, Вашингтон лансира тезата, че Саддам Хюсейн подкрепя тероризма.
<br>Режимът е използвал далеч по-фини методи за отклоняване на средства от контрабандата на петрол. Иракските власти винаги са успявали да договарят такива цени за барел, които да са с около 50 цента по-ниски от световните. Половината от нелегалната печалба е отивала в сметки в йордански или сирийски банки, а другата половина оставала като премия за купувача и като гаранция, че ще мълчи. Такива компании обикновено са съществували колкото за една сделка. За следващия контракт те са се появявали с друга регистрация в някоя офшорна зона. Така на практика не е било възможно да се проследи кой е купувал иракски петрол и незаконно е финансирал режима.
<br>По данни на Пентагона през 1999 г. нелегалният износ е бил около 100 хил. барела дневно (15 900 тона) или 2 пъти повече в сравнение с предходната година. През февруари 1999 г. се стига до сериозно дипломатическо напрежение между Москва и Вашингтон, след като патрул задържа танкера "Волгонефт-147" с 5 хиляди тона суровина и го кара да я разтовари. Ако танкерите успеят да стигнат до иранския бряг, там документите им се подправят и петролът отново тръгва на път, но вече деклариран като ирански, а за доказването на реалния му произход е необходим химически анализ. Схемите за отклоняване на част от приходите от петрола действат още от времето на национализацията, когато в ролята на вицепрезидент Саддам Хюсейн ръководи процеса на одържавяване на нефтената индустрия, и още тогава въвежда 5-процентов фонд за "непредвидени разходи на партия БААС".
 
== Хронология на събитията ==
 
{| class="wikitable"
|-
| 2 август 1990
|100 хиляди иракски войници и 300 танка прекосяват границата с Кувейт, чиято армия е 16 хил. души. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 660, изискваща безусловно изтегляне на иракската армия от Кувейт.
|-
| 6 август 1990
Line 44 ⟶ 32:
|-
| 7 август 1990
| Саудитският крал Фахд иска военна защита срещу евентуално нападение от страна на Ирак и САЩ взема решение за началото на операция "Пустинен„Пустинен щит"щит“.
|-
| 8 август 1990
| Ирак официално анексира Кувейт.
|-
| 9 август 1990
| ООН приема Резолюция 662, осъждаща анексията като "нищожна"„нищожна“.
|-
| 10 август 1990
| Лигата на арабските държави взима решение срещу Ирак в полза на Кувейт – да бъдат изпратени войски в подкрепа на кувейтската армия. Операция "Пустинен„Пустинен щит"щит“ преминава в "Пустинна„Пустинна буря"буря“. Измежду 27-те държави, присъстващи на срещата на Лигата в Кайро, само 12 (петролните държави на Арабския полуостров), Сомалия и Джибути подписват резолюция, подкрепяща икономическото ембарго над Ирак.
|-
| 12 август 1990
| Ирак предлага инициатива относно Палестинския проблем&nbsp;— Ирак е готов незабавно да се изтегли от Кувейт, ако Израел опразни окупираните арабски земи, и ще изпълнява резолюциите на ООН, ако Израел ги спазва. САЩ и съюзниците му отхвърлят предложението.
|-
| 18 октомври 1990
| ООН обявява, че ще легитимира военна операция за освобождаване на Кувейт, ако санкциите не постигнат ефект.
|-
| 8 ноември 1990
| Американският президент Джордж Буш заповядва нови 200 хил. войници да се присъединят към 243-хилядната армия, която се е струпала край бреговете и границите на Ирак.
|-
| 29 ноември 1990
| ООН гласува да се използва военна сила срещу Ирак, ако до 15 януари 1991 г. страната не изпълни всички досегашни резолюции на Съвета за сигурност.
|-
| 9 януари 1991
| Провал на преговорите в Женева между държавниятдържавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и иракскиятиракския външен министър Тарик Азис.
|-
| 15 януари 1991
| Джордж Буш дава разрешение за военна операция срещу Ирак, след като изтича крайният срок, поставен от ООН за изпълнение на резолюциите.
|-
| 17 януари – 28 февруари 1991
| военниВоенни атаки на САЩ срещу Ирак.
|-
| 18 януари 1991
| Иракските военновъздушни сили изстрелват ракети "Скъд"„Скъд“ срещу Тел Авив и Хайфа в Израел.
|-
| 24 февруари 1991
Line 83 ⟶ 71:
|-
| 27 февруари 1991
| Край на операция "Пустинна„Пустинна буря"буря“. Американският президент Джордж Буш обявява, че Кувейт е освободен и иракската армия е претърпяла поражение.
|-
|
Line 92 ⟶ 80:
|-
| 3 април 1991
| Съветът за сигурност на ООН гласува Резолюция 687, която задължава Ирак да разкрие напълно под международен контрол унищожението на всички оръжия за масово унищожаване, както и балистичните ракети с обсег над 150 кмkm. Също са описани и условията на примирието. По-късно Багдад приема резолюцията.
|-
| 8 август 1991
| Установява се зона, забранена за полети на иракската авиация – на север от 36-ия паралел и на юг от 32-иярия паралел. През 1996&nbsp;г. южната зона се разширява до 33-иятия паралел.
|-
| 15 август 1991
Line 104 ⟶ 92:
|-
| 14 април 1995
| Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 986, чрез която е дадено началото на програмата "Петрол„Петрол срещу храни"храни“. Разрешена е продажбата на суровина за 2 млрд. долара на полугодие под контрола на ООН. Средствата от продажбата се разпределят по следната схема: 13 на 100 за репарациите на Кувейт, 4 на 100 за персонала на ООН, 66 на 100 за хранителни продукти и медикаменти, 13 на 100 за Кюрдската автономия.
|-
| 20 май 1996
Line 113 ⟶ 101:
|-
| 4 април 1997
| Генералният секретар на ООН одобрява новия план за разпределение на втората фаза на програмата "Петрол„Петрол срещу храни"храни“.
|-
| 12 септември 1997
| Съветът за сигурност към ООН приема Резолюция 1129, която дава на Ирак допълнителен три-дневентридневен срок за продажбата на петрол, за да достигне сумата от 1 млн. долара, определена за първата половина на вториятвтория етап.
|-
| 4 декември 1997
| Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1143, с която удължава програмата с 6 месеца, като се запазва таванът на продажбите на петрол – 2 млрд. долара. В резолюцията също се изисква от главниятглавния секретар на ООН да изготви доклад за хуманитарните нужди на иракския народ и относно готовността да се разреши закупуването на допълнителни ресурси.
|-
| 5 декември 1997
Line 125 ⟶ 113:
|-
| февруари 1998
| Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1153, чрез която се споразумява за увеличаване на добива на петрол по програмата "Петрол„Петрол срещу храни"храни“ от 2 на 5,25 млрд. долара за 6-месечен период. Иракската индустрия няма възможност да черпи толкова много петрол. Освен това ниските цени на нефта по това време обезсмислят тези продажби. Ето защо Багдад и ООН се споразумяват увеличението да бъде 4 млрд. долара. През юни Съветът за сигурност дава одобрението си в рамките на "Петрол„Петрол срещу храни"храни“ да се купуват и резервни части за петролодобивната промишленост. Всяка сделка трябва да бъде одобрена от Комитета по санкциите.
|-
| 20- – 23 февруари 1998
| Генералният секретар на ООН Кофи Анан посещава Багдад, в опит да успокои нарастващата политическа криза в иракското правителство, вследствие на проверките за оръжия за масово унищожаване.
|-
Line 137 ⟶ 125:
|-
| май 2002
| Приета е резолюцияРезолюция 1409, която още повече облекчава вноса на храни, но отново остава в сила режимът на санкциите. Съветът за сигурност на ООН гласува за подмяна на режима на търговски санкции с т.нар. "интелигентни„интелигентни санкции"санкции“.
|-
| август 2002
Line 143 ⟶ 131:
|-
|}
 
== Бележки ==
<references />
 
[[Категория:История на ООН]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петрол_срещу_храни“.