Свищов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: има статия
→‎История: информация за 1829 по книгата на протойерей Стефан Ганчев
Ред 106:
През 1812 година гражданите построяват славяно-елинското училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки).<ref name="toshev"></ref> Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена.<ref name="toshev"></ref> Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.
 
ПрезВ началото на октомври 1829 година, по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)|война между Русия и Турция]], руската армиячастите на генерал-адютант [[ИванПавел Дибич-ЗабалканскиКисельов]], отновокомандващ руските войски в [[Дунавски княжества|Дунавските княжества]], които се завръщат от [[Габрово]] на път за [[Влашко]], преминават завземапрез Свищов. Изследователят на града, протойерей [[Стефан Ганчев]],<ref>{{cite book | title name="toshev" Книгоиздаването в България (1806 – 1944) | last = Георгиев | first = Лъчезар | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = АН-ДИ | location = София | isbn = 978-619-7221-06-0 | doi = | pages = 42 | url = http://da.uni-vt.bg/u/567/pub/9473/knigoizd.%20l%20bg-posledno%20kor.%2010juni2016.pdf | accessdate = 2019-10-04 | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> пише в своята книга ''[[Свищов (принос за историята му)|Свищовъ (приносъ за историята му)]]'', че градът отново е опустошен от руските войски, като този път е унищожена половината от него.<ref>{{cite book | title = Свищовъ (приносъ за историята му) | last = Ганчев | first = Стефан | authorlink = Стефан Ганчев | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = Печатница „П. А. Славковъ“ | location = Свищовъ | isbn = | doi = | pages = 37 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{източник|Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи.|2019|09|29}} {{източник|На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин.|2019|09|29}}
 
На 15 юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878]], като Свищов [[Битка при Свищов|де факто става]] и първият [[Освобождение на България|освободен български град]].
 
На мястото на десанта са издигнати паметници, увековечаващи освободителната мисия на Русия, както и загиналите там 812 души. Идеята възниква сред офицерите и войниците още по време на военните действия, а изграждането започва веднага след войната, през 1878 година, като руският император отпуска за целта 165 хиляди рубли. През 1881 година, по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната, председателстван от [[Стоян Заимов]], е издигнат и паметник на самия император [[Александър II (Русия)|Александър II]], а в 1979 година – също монумент по повод 100-годишнината от тези събития. Днес цялата местност носи името „Паметниците“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/mestnost-pametnitzite | заглавие = Местност "Паметниците" - Свищов | достъп_дата = 2019-09-29 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-08-10 | труд = Опознай.bg | издател = „Грабо Медия“ АД | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>