Свищов: Разлика между версии

През 1812 година гражданите построяват славяно-елинското училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки).<ref name="toshev"></ref> Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена.<ref name="toshev"></ref> Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.

 

 

 

На мястото на десанта са издигнати паметници, увековечаващи освободителната мисия на Русия, както и загиналите там 812 души. Идеята възниква сред офицерите и войниците още по време на военните действия, а изграждането започва веднага след войната, през 1878 година, като руският император отпуска за целта 165 хиляди рубли. През 1881 година, по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната, председателстван от [[Стоян Заимов]], е издигнат и паметник на самия император [[Александър II (Русия)|Александър II]], а в 1979 година – също монумент по повод 100-годишнината от тези събития. Днес цялата местност носи името „Паметниците“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/mestnost-pametnitzite | заглавие = Местност "Паметниците" - Свищов | достъп_дата = 2019-09-29 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-08-10 | труд = Опознай.bg | издател = „Грабо Медия“ АД | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>