Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

От началото на септември 1877 г. действията при Ловеч са подчинени на идеята за организирането на обсаден обръч около Плевен. В града е установен временен гарнизон с командир генерал-майор [[Вадим Давидов]]. За две седмици са извършени най-необходимите първоначални действия по възстановяването на нормалния живот и е сложено началото на местните български органи за управление. От 10 септември гарнизонът е заменен и в града са настанени щабът и основните сили на новосъздадения [[Ловчанско-Севлиевски отряд]] с командир генерал-лейтенант [[Павел Карцов]]. Под негово командване и с най-енергични действия е изградена инженерна система и Ловеч е превърнат в солидна военна крепост. Прекъснати са турските снабдителни линии по направлението Орхание-Ловеч-Плевен и градът е второешалонна част от обсадния пръстен около Плевен. В помощ на ЛовешкоЛовчанско-Севлиевския отряд са създадени и действат въоръжени български чети. Местните органи за управление заработват ефективно за възстановяването на поминъка, отварянето на училищата, изхранването на руския гарнизон и многобройните бежанци. През втората половина на септември и октомври Ловешко-Севлиевският отряд освобождава районите на юг и запад от града. Включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]], освобождава Ябланица и Тетевен. В края на декември градът е изходен пункт на ЛовешкоЛовчанско-Севлиевския отряд при зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход, с което приключват действията при Ловеч.