Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

| командир1 = [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[полковник]] [[Алексей Жеребков]] <br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] полковник [[Николай Бакланов]] <br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал – майор [[Александър Имеретински]]<br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал – майор [[Михаил Скобелев]]<br> [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал – майор [[Владимир Доброволски]]<br> [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-майор Карл Енгман

Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. Настъпващият към [[Обсада на Плевен|Плевен]] [[Осман паша]] нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-[[Орхание]]-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на [[Сюлейман паша]], който атакува [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. След еднодневно сражение турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч на 15 юли. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник [[Николай Бакланов]] и българи – доброволци от градската [[въоръжени стражи|въоръжена стража]] с командир командир, учителя Найден Войнов). Загива отбраняващите града доброволци Найден Войнов, Цвятко Павлов, [[Цачо Шишков]], Христо Йовков и Нечо Хинов. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 2600 българи. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:

От началото на септември 1877 г. действията при Ловеч са подчинени на идеята за организирането на обсаден обръч около Плевен. В града е установен временен гарнизон с командир генерал-майор [[Вадим Давидов]]. За две седмици са извършени най-необходимите първоначални действия по възстановяването на нормалния живот и е сложено началото на местните български органи за управление. От 10 септември гарнизонът е заменен и в града са настанени щабът и основните сили на новосъздадения [[Ловчанско-Севлиевски отряд]] с командир генерал-лейтенант [[Павел Карцов]]. Под негово командване и с най-енергични действия е изградена инженерна система и Ловеч е превърнат в солидна военна крепост. Прекъснати са турските снабдителни линии по направлението Орхание-Ловеч-Плевен и градът е второешалонна част от обсадния пръстен около Плевен. В помощ на Ловчанско-Севлиевския отряд са създадени и действат въоръжени български чети на [[Христо Иванов (Големия)|Христо Иванов-Големия]], [[Цеко Петков]], [[Ильо Марков]], Димитър Трифонов, [[Георги Пулевски]] и Георги Огнянов. Местните органи за управление заработват ефективно за възстановяването на поминъка, отварянето на училищата, изхранването на руския гарнизон и многобройните бежанци. През втората половина на септември и октомври Ловешко-Севлиевският отряд освобождава районите на юг и запад от града. Включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]], освобождава Ябланица и Тетевен. В края на декември градът е изходен пункт на Ловчанско-Севлиевския отряд при зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход, с което приключват действията при Ловеч.