Луи II дьо Конде: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Конде
Line 8 ⟶ 7:
}}
'''Луи II дьо Бурбон, принц Дьо Конде''' ({{lang|fr|Louis II de Bourbon, prince de Condé}}, [[8 септември]] [[1621]] – [[11 декември]] [[1686]]) – френски маршал, който участва в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната]] (1618 – 1648), [[Френско-испанска война|Френско-испанската]] (1635 – 1659) и [[Нидерландска война|
== Биография ==
Луи II дьо Конде е представител на рода Конде, който произлиза от кралския род на [[Бурбони]]те. Той е втори братовчед на [[Луи XIII]] и син на '''''Анри II дьо Конде'''''. До 1646 г. носи титлата херцог Д'Енгиен.<ref>Philip Stanhope, ''The life of Louis, prince of Condé, surnamed the Great'', London 1845, p. 3</ref> Образован е в Кралската академия в [[Париж]] по [[йезуити|йезуитски]] маниер, израства като арогантен младеж, заслепен от кралската си кръв и напълно презиращ благородниците с по-ниско потекло. На 17 години е назначен за губернатор на Бургундия и именно като такъв привлича вниманието на [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и Луи XIII, които виждат големите му пълководчески възможности. Скоро той потвърждава това мнение, когато на възраст 22 години като командващ армията в [[Нидерландия]] разгромява испанците край [[Рокроа]] ([[19 май]] [[1643]] г.) – бляскаво постижение,<ref>Eveline Godley, ''The Great Condé, a life of Louis II de Bourbon, Prince of Condé'', London 1915, pp. 43-64</ref> което му носи прозвището '''''Великия Конде''''', обезсмъртява името му и
== Военна кариера ==
От 1643 до 1646 г. Конде воюва срещу [[Бавария]], заедно с маршал [[Тюрен]], като ролята му се заключава в това да му води подкрепления и да осигурява комуникациите му. Освен това след завладяването на Рейнланд той остава там, за да го контролира и се отнася с местното население крайно толерантно, с което учудва и приятно впечатлява съвременниците си. "В този миг името на херцог д'Енгиен затъмнява всички останали имена", пише по-късно Волтер.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', том 1, София 2015, с. 43</ref>Отново се връща в Нидерландия, където за два месеца успява да превземе важната крепост [[Дюнкерк]] (1646) и да постави под въпрос испанското присъствие в областта. Известен, авторитетен и надменен, след този успех Конде става опасен за правителството, оглавявано от кардинал [[Мазарини]], фаворит на регентката майка на [[Луи XIV]] [[Анна Австрийска]]. Той вижда в Мазарини буржоазно парвеню, което не заслужава властта, която има. Кардиналът го изпраща в [[Каталония]], която е признала френския сюзеренитет и там Конде не успява с обсадата на [[Лерида]]. Той смята, че това е направено с цел да се прекъснат успехите му в Нидерландия,<ref>Godley, ''The Great Condé...'', p.
[[Файл:Grand-conde.jpg|мини|250px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]
== Фронда ==
{{основна|Фронда}}
Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|Парижкия парламент]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановят отнетите им от [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] свободи – между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него засега принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини.<ref>George Gordon, ''The Fronde'', Oxford 1905, p. 25</ref> Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. "Той можел да управлява държавата, стига само да пожелаел...", коментира Волтер.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', с. 63</ref> Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не бива заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (според собственото му обяснение – срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи [[Френско-испанска война|войната]]. Сключеният [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).<ref>H. Williams, ''The love-affairs of the Condés (1530-1740)'', London 1912, p. 233</ref>
==
Въпреки тази клауза, пълното опрощение, което Конде получава от [[Луи XIV]] остава странно. Също така странно е, че в следващите войни Конде и Тюрен отново воюват като приятери и колеги, както по-рано. В началото на [[Нидерландска война|
== Бележки ==
<references />
{{СОРТКАТ:Конде, Луи II дьо}}
[[Категория:Френски маршали]]
|