Момчил войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35:
 
== Биография ==
'''Момчил''' е българин<ref>Йоан Кантакузин категорично твърди: Момчил „...беше по потекло от мизите [българите]“</ref> роден около 1305 г. Поразявал с физическите си качества. По всяка вероятност е от незнатен произход. Бил толкова висок и снажен, че бил „колкото двама души“, „всички се дивели на величествения му вид“, а турският поет Енвери пише: „...приличаше на минаре!“<ref>{{cite book |last=Павлов |first=Пламен |title=Бунтари и авантюристи в средновековна България |trans_title=Rebels and Venturers in Medieval Bulgaria |publisher=LiterNet |location=Varna |date=2005 |chapter=Родопският юнак Момчил и цар Иван Александър |trans_chapter=The Rhodopean hero Momchil and Tsar Ivan Alexander |chapterurl=http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm|език=bg}}</ref> Първоначално бил „хонсар“ (разбойник) сформира [[чета]] в граничната област на [[България]] с [[Византия]] и/или [[Сърбия]], за което е преследван от властите. Момчил има сестра на име Стоянка, приела по-късно монашеското име Ефросина. Стоянка има трима сина - Вълко, Пейо и Нико. Братята заедно с Момчил воюват срещу султан Мурад І. Освен тях, във войската на Момчил служи и Райко, братовчед на Момчил и Ефросина. При битката около Перитеорион - 07.07.1345 г. - остава начело с 50 войници в крепостта. След поражението на Момчил се връща в Мизия /България/ заедно със съпругата на Момчил и останалите живи войници.Нико се предава на турците и запазва правата си на воевода със собствена войска. Вълко убива брат си Пейо и се заминава за Добруджа, където служи на деспот Добротица и Иванко. След смъртта на Иванко, Вълко е последния владетел на Добруджанското деспотство, известен като [[Вълко Добруджански]]. Умира в бой край с. Вълково ( Вилково).
 
=== Стратиот във Византия ===