Радиоактивност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 17:
На [[Земя]]та се срещат в природата 28 радиоактивни химични елемента с 34 радионуклида (6 от елементите имат по два различни радионуклида), формирани още преди образуването на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тези 34 нуклида се наричат [[естествен изотоп|естествени изотопи]]. Известни примери са [[уран (елемент)|уранът]] и [[Торий|торият]], но между тях има и изотопи с дълъг живот, като [[калий-40]]. Други около 50 радионуклида с кратък живот, като [[радий|радият]] и [[радон]]ът, които се срещат на Земята, са продукт на вериги на радиоактивен разпад, в началото на които е естествен изотоп, или на продължаващи [[Космогенен изотоп|космогенни]] процеси, като формирането в атмосферата на [[въглерод-14]] от [[азот-14]] под действието на [[космически лъчи]]. Радионуклидите могат и да се [[Синтетичен елемент|създават изкуствено]] в [[Ускорител на частици|ускорители на частици]] или [[ядрен реактор|ядрени реактори]] – по този начин са получени към 650 изотопа с период на полуразпад повече от час и няколко хиляди с по-кратък период на полуразпад.
== История на изследванията ==
Явлението радиоактивност е открито за първи път от френския учен [[Анри Бекерел]] през 1896 година при изучаване на [[флуоресценция]]та.{{hrf|Mould|1995|12}} Флуоресцентните вещества излъчват светлина на тъмно, след като са изложени на светлина, и Бекерел предполага, че излъчването, създавано от [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] в [[електроннолъчева тръба]], може да е свързано с флуоресценцията. Той завива в черна хартия [[фотографска плака]] и поставя върху нея различни флуоресцентни соли. Изображение върху плаката се получава само при използване на уранова сол, чието излъчване успява да премине през черната хартия. Това ново излъчване е наречено ''бекерелови лъчи''. На 23 ноември 1896 година Бекерел докладва за резултатите от своите изследвания във Френската академия на науките.
Не след дълго става ясно, че бекереловото излъчване няма нищо общо с флуоресценцията, тъй като се наблюдава и при нефлуоресцентни уранови соли, както и при чистия уран. Направените експерименти показват, че това е неизвестен дотогава вид невидимо лъчение, което може да преминава през хартията и да предизвиква в плаката реакция, аналогична на излагането на видима светлина.
През 1886 г. [[Мария Кюри]] започва изследване на уранови руди и тяхната способност да йонизират въздуха. Тя освен че констатира присъствието на лъчението, измерва и интензивността му. [[Пиер Кюри|Пиер]] и Мария Кюри, които наричат това свойство радиоактивност, откриват, че не само [[уран (елемент)|уранът]] притежава това свойство, но също така и [[торий|торият]]. Двамата съпрузи откриват и други радиоактивни елементи, между които [[радий]] и [[полоний]]. През 1903 г. те са удостоени с [[нобелова награда по физика]], а през 1911 г. след смъртта на Пиер Кюри, на Мария Кюри се присъжда втора такава награда
През 1900 г. Ръдърфорд достига до извода, че радиоактивността е разпадане на ядрото на атома. Той въвежда понятието [[период на полуразпад]]
Петнадесет години след откриването на радиоактивността са изследвани над 30 радиоактивни елемента, но е трудно да се работи с тях поради малките количества. Първа Мария Кюри успява да отдели чист [[радий]] след като обработва огромни количества радиоактивни вещества и с това доказва, че радиоактивността не изменя химическите свойства на елементите. Записките, които е водела и до днес са заразени с радиоактивност и дори съдържат радиоактивен отпечатък от пръста на Пиер Кюри. Откритията на Ръдърфорд и Кюри водят до изясняване на понятието [[радиоактивен изотоп]] през 1932 година. Скоро след това се установява, че всички познати тогава радиоелементи се групират в три семейства
== Единици за измерване на радиация ==
Line 28 ⟶ 39:
:1 R = 0.0098 Sv = 0.88 rad
:1 Em = 3,7 Bq = 10<sup>-10</sup> Ci
▲През 1886 г. [[Мария Кюри]] започва изследване на уранови руди и тяхната способност да йонизират въздуха. Тя освен че констатира присъствието на лъчението, измерва и интензивността му. [[Пиер Кюри|Пиер]] и Мария Кюри, които наричат това свойство радиоактивност, откриват, че не само [[уран (елемент)|уранът]] притежава това свойство, но също така и [[торий|торият]]. Двамата съпрузи откриват и други радиоактивни елементи, между които [[радий]] и [[полоний]]. През 1903 г. те са удостоени с [[нобелова награда по физика]], а през 1911 г. след смъртта на Пиер Кюри, на Мария Кюри се присъжда втора такава награда – [[нобелова награда по химия]].
▲През 1900 г. Ръдърфорд достига до извода, че радиоактивността е разпадане на ядрото на атома. Той въвежда понятието [[период на полуразпад]] – това е времето, за което се разпада половината от изходното количество радиоактивно вещество. Този период е различен за различните елементи и е в порядъка от няколко милисекунди до милиони години. Разпадането на ядрото на радиоактивен елемент не зависи от външни фактори и е случаен процес.
▲Петнадесет години след откриването на радиоактивността са изследвани над 30 радиоактивни елемента, но е трудно да се работи с тях поради малките количества. Първа Мария Кюри успява да отдели чист [[радий]] след като обработва огромни количества радиоактивни вещества и с това доказва, че радиоактивността не изменя химическите свойства на елементите. Записките, които е водела и до днес са заразени с радиоактивност и дори съдържат радиоактивен отпечатък от пръста на Пиер Кюри. Откритията на Ръдърфорд и Кюри водят до изясняване на понятието [[радиоактивен изотоп]] през 1932 година. Скоро след това се установява, че всички познати тогава радиоелементи се групират в три семейства – това на урана, на тория и на актиния, като всеки следващ елемент се образува от предишния чрез отделяне на алфа или бета частица.
== Видове радиоактивност според частиците ==
Line 116 ⟶ 118:
* {{cite book | last = Loveland | first = W | coauthors = D. Morrissey, G.T. Seaborg | title = Modern Nuclear Chemistry | isbn = 978-0-471-11532-8 | publisher = Wiley-Interscience | year = 2006 | bibcode = 2005mnc..book.....L | lang = en}}
* {{cite book | last = Martin | first = B. R | year = 2011 | title = Nuclear and particle physics: An introduction | edition = 2nd | publisher = John Wiley & Sons | date = 31 August 2011 | isbn = 978-1-1199-6511-4 | lang = en}}
* {{cite book | last = Mould | first = Richard F | title = A century of X-rays and radioactivity in medicine : with emphasis on photographic records of the early years | year = 1995 | publisher = Inst. of Physics Publ. | location = Bristol | isbn = 978-0-7503-0224-1 | edition = Reprint. with minor corr | lang = en}}
* {{cite book | last = Stabin | first = Michael G | title = Radiation Protection and Dosimetry: An Introduction to Health Physics | isbn = 978-0-387-49982-6 | year = 2007 | publisher = Springer | chapter = 3 | doi = 10.1007/978-0-387-49983-3 | chapter-url = http://cds.cern.ch/record/1105894 | lang = en}}
| |||