Теорията на потребностите предполага, че универсалните потребности[[потребност]]и са общи за всички хора и ги мотивират. Тези нужди могат да бъдат изразени по различни начини, в зависимост от конкретната културна ситуация.
Идеята на теория казва, че има йерархия на нуждите, която е организирана по важност. Теорията предполага, че някакво ниво на нужда може да се осъществи и след това вече няма да действа като мотиватормотивация за човека. Когато обаче е осигурено определено ниво на нужда, лицето се насочва към изпълнение на следващото по-високо ниво.
Петте етапа на теорията идват от два основни мотива: мотивът за спестяване и мотивът за растеж.
Мотивите наза лишаванетоспестяване работят за постиганепопълване на определенаопределени лишениялипси вна неща, които са от съществено значение за нечие физическо и психологическо съществуване, като [[храна]], сигурност и [[любов]]. Тези мотиви работят за намаляване на неприятниянеприятното стреснапрежение, който съществува в човека в резултат на нуждата от лишенияспестяване, и работят за възстановяването му до състояние на релаксация, [[хомеостаза]].
