Разлика между версии на „Момчил войвода“

редакция без резюме
м
| наставка =
| описание = Деспот на Меропа
| изображение за личността =[[Файл:Monument_to_Momchil.jpg|160px]]
| описание на изображението = Паметник на Момчил войвода в [[Момчилград]]
| вероизповедание =
| преданост = [[Файл:Byzantine Eagle.svg|16 п]] [[Йоан Кантакузин]] {{Br}}[[Файл:Nemanjić dynasty coat of arms, small, based on Palavestra.jpg|16 п]] [[Неманичи]]
 
== Биография ==
'''Момчил''' е българин<ref>Йоан Кантакузин категорично твърди: Момчил „...беше по потекло от мизите [българите]“</ref> роден около 1305 г. Поразявал с физическите си качества. По всяка вероятност е от незнатен произход. Бил толкова висок и снажен, че бил „колкото двама души“, „всички се дивели на величествения му вид“, а турският поет Енвери пише: „...приличаше на минаре!“<ref>{{cite book |last=Павлов |first=Пламен |title=Бунтари и авантюристи в средновековна България |trans_title=Rebels and Venturers in Medieval Bulgaria |publisher=LiterNet |location=Varna |date=2005 |chapter=Родопският юнак Момчил и цар Иван Александър |trans_chapter=The Rhodopean hero Momchil and Tsar Ivan Alexander |chapterurl=http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm|език=bg}}</ref> Първоначално бил „хонсар“ (разбойник) сформира [[чета]] в граничната област на [[България]] с [[Византия]] и/или [[Сърбия]], за което е преследван от властите.
 
=== Стратиот във Византия ===
 
==== Подготовка ====
През май [[1345]] г. предводителят на [[селджукски турци|селджукските турци]] [[емир]]а на [[Айдън]] – [[Умур бег]]<ref>Андреев (1999), p. 283</ref>, съюзник на Кантакузин, пристига от [[Мала Азия]] на [[Балканския полуостров]] с намерението да потърси сметка на Момчил за претърпените в предишната година поражения. След голяма подготовка обединените войски на Умур и Кантакузин се отправят срещу Момчиловата държава. Силите са категорично в полза на съюзниците – само турците са 20 000, срещу тях Момчил може да противопостави своята армия от 5000 конници.<ref>Андреев (1999), pp. 285 – 286</ref> При това положение родопския воевода се опитва да преговаря като предлага да приеме върховенството на Кантакузин, среща обаче категоричен отказ. При създалото се положение Момчил разчита на яката крепост Перитор (Боруград) недалеч от Бяло море и от столицата му Царево (Ксанти). Населението на Перитор обаче извършва предателство в последния момент и когато Момчил пристига с армията си пред стените на града, той не е допуснат вътре. Приети са само съпругата му ескортирана от братовчед му Райко с 50 войника. Периторци обявяват, че градът ще бъде награда за победителя в битката. При това положение Момчил решава да приеме битката с превъзхождащия го враг под стените на града. Приемането на открит бой срещу 4- – 5 пъти превъзхождащ го противник е тежка стратегическа грешка за Момчил. В този момент неговата храброст го подвежда и той се отказва от донеслата му успех тактика от предшишната година на маневриране и изненадващи нападения срещу разединени сили на противника. Няма обяснение за това негово решение. Ако би се отказал от сражение в равнината, където обединените сили на турците и византийците могат свободно да се развърнат и стоварят своята съкрушителна сила върху малката му елитна войска, и би направил нужното да ги привлече в преследване към теснините на неговите родопски планини, изходът за нашественика при една засада и сражения там най-вероятно би бил катастрофален, но, надявайки се неизвестно на какво, той избира друго, плащайки вероятно дан на неразумната си храброст. Развръща отряда си пред стените на крепостта, защитавайки се от обход и удар в гръб с нея, и очаква нападението на противника.
 
==== Ход на битката ====
 
== Потомци на Момчил ==
Съществуват легенди за потомци на Момчил.<ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8570 Балчо Нейков – „Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци“, С., 1985, Български писател][http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4283 .]</ref><ref>Ферманджиев, Н., Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр.130 – 169</ref> За потомци се сочат: българските революционери [[Стефан Караджа]]<ref>Александър Тодоров Балан, Исторически матеряли, периодическо списавие, 1891, кн. 37 – 38 стр. 120 – 142</ref><ref>Ив. Велков Родът на Стефан Караджа, Българска историческа библиотека, г.V (1932 – 33) т. ІІ, стр. 77 – 90</ref><ref>Ферманджиев, Н., Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 143</ref><ref>А. Петков Родът на Стефан Караджа и Момчил войвода с шест вековна история, Труд, бр. 237 8.Х.1972 г.</ref><ref>Ив. КОжухаров, Родословието на Стефан Караджа, Народен другар, бр. 47, Ямбол 10.06.1959</ref>, легендарния последен владетел на [[Добруджа]] – [[Вълко Добруджански]]<ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 142</ref><ref>Петко Росен, Балчо нейков и неговите записки, Просвета 1943, кн. 6, стр.334 – 336</ref><ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8570 Балчо Нейков – „Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци“, С., 1985, Български писател][http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4283 .]</ref> и Бинбеловия род<ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 143 – 144</ref><ref>Л. Петков, Житие на Бинбеловския род, Литературен фронт, бр. 10, 29.02.1968</ref>, от който е близкият на [[Карл XII|Карл ХІІ Шведски]] Маринчо Страшния<ref>Ив. Дуйчев, За пътуването на Карл ХІІ шведси в България, Родина, 1939 кн. 1, стр. 170 – 171</ref><ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 144 – 145</ref><ref>Ст. Парашкевов, Историческо очерк за с. Факия, Бургас, 1943, стр. 58,96</ref>. Според “Факийското„Факийското предание”предание“ Момчил има сестра на име Стоянка, приела по-късно монашеското име Ефросина. Стоянка има трима сина - – Вълко, Пейо и Нико. Братята заедно с Момчил воюват срещу султан Мурад І. Освен тях, във войската на Момчил служи и Райко, братовчед на Момчил и Ефросина. При битката около [[Перитор]] (Буруград) Райко остава начело с 50 войници в крепостта. След поражението на Момчил, Вълко заедно с братята си продължава да воюва срещу Мурад І, когато след 1362 г. последния започва да атакува южните предели на Българското царство, които те охраняват. След като силите на братята отслабват /към края на 60-те г. на ХІV век/ Нико и Пейчо предлагат на Вълко да приемат предложението на Мурад І да му се подчинят в качеството на васали, срещу което той ще им съхрани за тях и поколенията им земите и привилегиите. Вълко, чул това от Пейчо, отказва предложението и даже убива брат си. Веднага след това с останалата му вярна войска напуска земите си и се отправя на север, където се присъединява към армията на българския деспот [[Добротица]]. Прякора [[Вълко Добруджански]] е получил, защото е бил на служба при деспот [[Добротица]], в неговите земи, известни като “Добротичеви„Добротичеви земи”земи“ или както османците на техния език са произнасяли “Добрудж„Добрудж ели”ели“, “Добруджан”„Добруджан“. Продължава военната си служба и при сина му деспот [[Иванко (деспот)|Иванко]] /Йоанко/ Тертер. Води сражения с османски отряди при техните походи в източните предели на Българското царство. Воюва в Канлъбуджак, Бабадаг и др. Бил е тежко ранен при крепостта Мара, западно от град Тулча. Умира от раните си при риболовното село Вълково /в текста на Балчо Нейков/ или Вылково / Вилково /както е известно сега/, до стария град [[Килия (град)|Килия]], при делтата на Дунав.
 
* Момчил
* Видослава, съпруга на Момчил
* Стоянка ([[Ефросина]]), сестра на Момчил
* Пейо, син на Ефросина
* Нико, син на Ефросина
*[[Вълко Добруджански]], син на Ефросина
 
* {{cite book | title = The Serbs and Byzantium during the Reign of Tsar Stephen Dušan (1331 – 1355) and his Successors | first = George Christos | last = Soulis | publisher = Dumbarton Oaks | year = 1984 | isbn = 0-88402-137-8 |chapter=Momčilo | pages = 149 – 150}}
* В. Гюзелев, Момчил юнак, София, 1967 г.
* [[Никифор Григора]], 2, 703 – 706 und 727 – 729 (ed. Ludwig Schopen, CSHB, 1830)
* [[Йоан Кантакузин]],3, 65 – 71 passim; 3, 75; 3, 86 (ed. Peter Wirth, übers. Georgios Fatouros, Tilman Krischer, BGL Bd. 71, 2011)
 
== Външни препратки ==
* [http://sr.wikisource.org/wiki/Женидба_краља_Вукашина „Женитбата на крал Вълкашин“] – същата на сръбски език
* [http://chernichevo.blogspot.com/2007/10/blog-post.html Черничево по времето на Момчил юнак] – Краеведска статия за село [[Черничево (Област Кърджали)|Черничево]] в Южните Родопи
* [http://politikin-zabavnik.co.rs/pz/tekstovi/na-ledjima ''КО ЈЕ БИО ВОЈВОДА МОМЧИЛО?''], Dusko Lopandic, No 3114, 2011
{{Commonscat|Momchil}}
 
[[Категория:Деспоти]]
[[Категория:Българска аристокрация]]
[[Категория:Български военни дейци]]
[[Категория:Византийски управители]]
[[Категория:Душанови властели]]
[[Категория:История на Ксанти]]
[[Категория:Ксантийци]]
[[Категория:Родени през 14 век]]
[[Категория:Починали през 1345 година]]