Момчил войвода: Разлика между версии

Съществуват легенди за потомци на Момчил.<ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8570 Балчо Нейков – „Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци“, С., 1985, Български писател][http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4283 .]</ref><ref>Ферманджиев, Н., Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр.130 – 169</ref> За потомци се сочат: българските революционери [[Стефан Караджа]]<ref>Александър Тодоров Балан, Исторически матеряли, периодическо списавие, 1891, кн. 37 – 38 стр. 120 – 142</ref><ref>Ив. Велков Родът на Стефан Караджа, Българска историческа библиотека, г.V (1932 – 33) т. ІІ, стр. 77 – 90</ref><ref>Ферманджиев, Н., Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 143</ref><ref>А. Петков Родът на Стефан Караджа и Момчил войвода с шест вековна история, Труд, бр. 237 8.Х.1972 г.</ref><ref>Ив. КОжухаров, Родословието на Стефан Караджа, Народен другар, бр. 47, Ямбол 10.06.1959</ref>, легендарния последен владетел на [[Добруджа]] – [[Вълко Добруджански]]<ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 142</ref><ref>Петко Росен, Балчо нейков и неговите записки, Просвета 1943, кн. 6, стр.334 – 336</ref><ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8570 Балчо Нейков – „Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци“, С., 1985, Български писател][http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4283 .]</ref> и Бинбеловия род<ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 143 – 144</ref><ref>Л. Петков, Житие на Бинбеловския род, Литературен фронт, бр. 10, 29.02.1968</ref>, от който е близкият на [[Карл XII|Карл ХІІ Шведски]] Маринчо Страшния<ref>Ив. Дуйчев, За пътуването на Карл ХІІ шведси в България, Родина, 1939 кн. 1, стр. 170 – 171</ref><ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 144 – 145</ref><ref>Ст. Парашкевов, Историческо очерк за с. Факия, Бургас, 1943, стр. 58,96</ref>. Според „Факийското предание“ Момчил има сестра на име Стоянка, приела по-късно монашеското име Ефросина. Стоянка има трима сина – Вълко, Пейо и Нико. Братята заедно с Момчил воюват срещу султан Мурад І. Освен тях, във войската на Момчил служи и Райко, братовчед на Момчил и Ефросина. При битката около [[Перитор]] (Буруград) Райко остава начело с 50 войници в крепостта. След поражението на Момчил, Вълко заедно с братята си продължава да воюва срещу Мурад І, когато след 1362 г. последния започва да атакува южните предели на Българското царство, които те охраняват. След като силите на братята отслабват /към края на 60-те г. на ХІV век/ Нико и Пейчо предлагат на Вълко да приемат предложението на Мурад І да му се подчинят в качеството на васали, срещу което той ще им съхрани за тях и поколенията им земите и привилегиите. Вълко, чул това от Пейчо, отказва предложението и даже убива брат си. Веднага след това с останалата му вярна войска напуска земите си и се отправя на север, където се присъединява към армията на българския деспот [[Добротица]]. Прякора [[Вълко Добруджански]] е получил, защото е бил на служба при деспот [[Добротица]], в неговите земи, известни като „Добротичеви земи“ или както османците на техния език са произнасяли „Добрудж ели“, „Добруджан“. Продължава военната си служба и при сина му деспот [[Иванко (деспот)|Иванко]] /Йоанко/ Тертер. Води сражения с османски отряди при техните походи в източните предели на Българското царство. Воюва в Канлъбуджак, Бабадаг и др. Бил е тежко ранен при крепостта Мара, западно от град Тулча. Умира от раните си при риболовното село Вълково /в текста на Балчо Нейков/ или Вылково / Вилково /както е известно сега/, до стария град [[Килия (град)|КилияВилково]], прикрай делтата на Дунав.