Разлика между версии на „Минойска цивилизация“

Година на разцвет
(Годините на разцвет на цивилизацията)
(Година на разцвет)
Преоткрита е от британския археолог [[Артър Евънс]], който извършва археологически разкопки и проучвания в началото на [[20 век]] и нарича първоначално [[Минойска керамика|керамиката]], а след това и цялата култура „минойска“ по името на митичния цар [[Минос]], който според [[древногръцката митология]] властвал над Крит.
 
Най-значимият център на цивилизацията е град [[Кносос]] в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци. Други значими центрове са градовете [[Фестос]], [[Малиа]] и [[Като Закро|Закрос]]. Своя най-голям разцвет Кносос достига от 17501950 до 1450г. пр. Хр., когато царете на Кносос се издигат над владетелите на Фестос, Малия, Закрос и разпростират властта си над целия остров. Те са не само царе, но и върховни [[жрец]]и. Символ на властта и олицетворение на мощта им е двуострата [[брадва]] ''лабрис''. От нея идва и името „лабиринт“ (къща на двойната брадва), с което критяните наричат двореца на владетеля. Така за пристигналите на острова по-късно обитатели [[лабиринт]] започва да означава голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът ''Лабиринт'' бил построен от изкусния архитект, атинянина [[Дедал]], по нареждане на цар [[Минос]], и бил обитаван от кръвожадното чудовище [[Минотавър]] с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.
 
Минойците разполагат със силна флота, която кръстосва морето между Крит и останалите средиземноморски селища, особено тези в Близкия Изток. Чрез търговия и изкуство минойците оказват културно влияние далеч извън Крит – върху [[Цикладите]], Старото царство на [[Древен Египет]], [[Кипър]], Ханан, [[Леванта]] и [[Анадола]]. Образци от минойско изкуство са запазени на остров [[Санторини]], разрушен от [[Изригване на Санторини|изригването на вулкана Тера]].
Анонимен потребител