Филипо Сколари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 35:
 
== Произход ==
Филипо Сколари е флорентинец с произход от [[Тоскана]], италиански кондотиер и унгарски военачалник. Дипломат na император Сигизмунд, негов личен приятел и член на [[Орден на Дракона|Ордена на Дракона]]. Погребан е в базиликата Секешфехервар между унгарските крале.Етимологията на името му Пипо идва от народната форма на Филипо. Роден е през 1369 в Тоскана, в домът на обеднял флорентински благородник от Тизано, градче намиращо се в близост до Флоренция. Пипо пристига за първи път в Унгария през 1982г., в компанията на търговеца Лукас Печиаи постъпва на служба при крал Сигизмунд от когото получава замъка Симонторная. Италианецът е натоварен с нелеката задача да отговаря за хазната на кралството и да осигурява ресурси за войните с Отоманците. Сколари е назначен и за главен надзорник на златните мини на кралството и е изпратен в Босна, където успява да подчини бунтуващите се феодали след смъртта на крал [[Твръдко I|Твърдко I]].
 
Сколари взима участие в анти-османският кръстоносен поход през 1396г. завършил с катастрофалната за християнските сили [[битка при Никопол]]. Сколари, заедно с крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], Магистъра на Хоспиталиерите и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта Калиакра в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достига до Унгария.От 1387 г. вече служи при архиепископа на [[Естергом]], а след това преминава под пряко кралско разпореждане. СпечелваПрез си1398г. уважениеПипо катосе ловъкжени иза изкусенБарбара дипломат- идъщеря храбърна войнунгарският иблагородник рицарАндрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и ставапретенции единза трона от най-приближените съветницистрана на краля. Ръководина дипломатическиНеапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и военнипрез мисии1401г. е затворен в [[Кралствозамъка Босна]]Вишеград. След като краля губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403г. Силите на [[ВенецианскатаНеаполитанско републикакралство|Неаполитанското Кралство]] (1411стоварват г.)десант ив [[Османската империяЗадар]] на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. ПомагаПрез същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд си връща Естергом. Сколари нахлува отново в борбатаБосна мукъдето срещупринуждава неаполскатанеаполитанците партияда бягат, а бунтовниците да молят за коетопрощката на Сигизмунд. Във Виена, Пипо е назначениздигнат от краля за [[Бан (титла)|бан]] на Темешвар ([[ТемишварТимишоара|Тимишуара]].), Катокато му е наредено да изгради система от унгарски бангранични честокрепости, воювакоито зада спорнияспрат [[Северинскиосманката банат]]инвазия. Като владетел на граничната област, предприемайкина набезиСколари досе налага да влезе в директен сблъсък с турските Видиннашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.НеПрез е1404г. точноФилипо установеноСколари каквистава сарицар коректнитена взаимоотношенияпрестижният между[[Орден историческитена личностиДракона]] в/Societas периодаDraconistarum/ 1387 –на 1395император гСигизмунд., ноЧленове определенона вОрдена освен Сколари са [[епосЯнош Хуняди]]а, намират[[Влад отражениеЦепеш]] и преплитанебългарският достапринц други[[Фружин]] фолклорнис мотивикогото са близки. ФилипоПрез Спано1410г. имаПипо важнае изпратен от посредническаунгарският ролявладетел в отношениятаИталия, междус деспотмиситята [[Стефанда Лазаревич]]прекъсне ивръзките крална Сигизмундиталианските презградове-държави 1402с гНеапол. следСколари [[битказаминава припървоначално Ангора|биткатаза природната Ангораси Флоренция, където е приет с големи почести, след отива във [[Ферара]], вкъдето контекстасе насреща предходнатас [[биткаНиколо приIII Никополд’Есте|Николо III Д'Есте]]. ФилипоПрез уреждаавгуст преотстъпването2010г. отСколари странае наприет Стефанот наАнтипапата [[Белград]]Йоан сXXIII [[Мачва(антипапа)|Йоан XXII]]I, (Mачванскиа банат)през исептември [[Голубац]]пристига съсвъв [[СланкаменВенецианска република|Венеция]].През на1414г.Сколари унгарскатавзима корона,участие срещув признаванеСъвета нав сюзеренитетаКонстнаца, където император Сигизмунд му иповерява влизанетоохраната на деспотаАнтипапата вЙоан [[ОрденXXIII. На следващата 1415г. банът на Дракона|орденаОзорай присъства на Драконаекзекуцията на бунтовникът [[Ян Хус]] в Констанца. Той воюва с турците през 1417г. във Влашко, през 1418г. при Белград и през 1419г. в Босна. За заслугите му, Сигизмунд го награждава като му дава Северин и Оршова. През лятото на 1426 г. Пипо, влашкият войвода [[Дан II]] и българският принц [[Фружин]] минават Дунава и нанасятобсаждат страшно поражение на османците, които дават 15 хил[[Силистра]]. жертви.Същата година Пипо претърпява мозъчен инсулт и умира в имението си [[Липова]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=zgU6AAAAcAAJ&redir_esc=y Domenico Mellini, VitaПипо DiСпано Filippoполучава Scolari,удар Volgarmenteи Chiamatoскоро Pippoслед Spano]</ref>това почива. Погребан е в [[Секешфехервар]] в близост до кралската гробница. На погребениетопогрбението му присъствапоследна ипочит кралят.<ref>[https://web.archive.org/web/20060421090241/http://www.condottieridiventura.it/condottieri/s/1771%20%20%20%20%20%20FILIPPO%20SCOLARI.htmна Биографиятарицаря наотдава кондотиераимператор Пипо[[Сигизмунд Спано {{иконаЛюксембургски|it}}Сигизмунд]</ref>].Славата на Пипо е голяма през 15 век и през следващия, когато с появата на печатарската преса Доменико Мелини издава биографията му в 1570 г.
 
== Филип Маджарин в българския юнашки епос ==
В голямата си част фолклорните мотиви за Филип Маджарин и неговия побратим [[Крали Марко]] са измислени в народната фантазия, но като цяло въпреки някои наслагвания и напластявания те почиват върху реални исторически събития от края на 14 век и първата четвъртина на 15 век.
 
Два са мотивите, с които е познат Филип Маджарин в българския юнашки епос. Според първия в отсъствието на Крали Марко, Филип пленява дворците на Марко, залюбва жена му, майка му заробва и ги завежда в ''Маджара града''. Марко отива в маджарската земя, погубва Филип и освобождава заробените. Според втория, Филип, след като е погубил много юнаци и жените им грабнал, се хвали, че ще убие и Марко (който е неженен), и ще вземе майка му за робиня. Марко, като научава за тая хвалба, отива в Маджара града, бие се с Филип, убива го, освобождава робините и грабва Филипица, която завежда в [[Прилеп (град)|Прилеп]] за робиня на майка си.<ref>[[Йордан Иванов]]. „Избрани произведения“, С., Изд. "Наука и изкуство", 1982, стр. 362-365., Кой е бил Филип Маджарин в народните ни песни?</ref>