Битка на Милвийския мост: Разлика между версии

'''Битката на Милвийския мост''' ({{lang|la|Pons Milvius, днес Ponte Milvio}}) също ''Битката при Сакса Рубра'' (''Saxa Rubrae'') e сражение на [[Константин I Велики|Константин]] с [[Максенций]] на [[28 октомври]] [[312]] г., в резултат на което първият става единоличенедноличен управител на [[Римската империя]]. Световното значение на битката е, че довежда до легализация на [[християнство]]то и неговото превръщане в държавна религия.

След смъртта на [[Галерий]] през [[311]] г. Константин eе един от четиримата императори на римската [[Тетрархия]] заедно с Максенций (306–312), [[Максимин Дая]] (310–313) и [[Лициний]] (308–324) и управлява главно Галия и Британия. Максенций, също като КонстанинКонстантин син на император, иска наследствената му част да не се ограничава с изискванията на Тетрархията, което води до стълковениястълкновения.

[[Лактанций]] пише в ''Mortibus persecutorum'' (''Lact. m.p''. 44,1–9): скророскоро след събитието през 317 г., че след един негов сън Константин наредил на войнишките щитове да се изобрази кръст (''Staurogramm''), символ на [[Исус Христос]], с гръцките букви '''''Τ''''' (''Tau'') и '''''Ρ''''' (''Rho'').

Според [[Евсевий Кесарийски]] (през 320 г.; ''Vita Constantini'', v. C. 1,27–32) по обед Константин и войската му видели на небето един кръст от светлина над слънцето с думите ''In hoc signo vinces'' („Под този знак ти ще победиш“) или ''En touto nika Eν τούτω νίκα.'' Този знак не бил ясен на КонстанитинКонстантин и затова през нощта преди битката [[Исус Христос]] му се явил с видените думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа. Затова били изработени едно знаме (''Labarum'') и един [[вексилум]] в кръстовидна форма с [[Хризма|христограм]], а войниците нарисували на щитовете си по един [[Хризма|христограм]].

Модерните изследователи предполагат, че eе невероятно опитният стратег Максенций, който е останал в Рим, да допусне такива тежки тактически грешки и че истинската битка се е провела вероятно на 17 километра северно от Рим при [[Сакса Рубра]]. След като научава за поражението на войските си, той напуска Рим заедно със своите елитни войници и прави неуспешен опит да стабилизира положението, при което се удавя във водите на Тибър.