Разлика между версии на „Немски език“

редакция без резюме
м
'''Нѐмският езѝк''' ({{lang|de|Deutsche Sprache}} или само {{audio|De-Deutsch.ogg|''Deutsch''}}, звучащо като ''дойч'') е [[западногермански езици|западногермански език]], близък до [[Люксембургски език|люксембургския]], [[Нидерландски език|нидерландския]] и [[Английски език|английския]]. С около 90{{hrf|Lewis|2009}}-98{{hrf|Marten|2005|7}} милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Немскоговорящите са наричани независимо от тяхната националност '''немци'''.
 
Немският език се говори главно в [[Германия]], [[Австрия]], основната част от [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]], [[Люксембург]], [[Южен Тирол]] в [[Италия]], [[Немскоезична общност в Белгия|Източните кантони]] на [[Белгия]] и южна [[Дания]], части от [[Румъния]], в [[Елзас]] и североизточната част от [[Горна Лотарингия]] във [[Франция]]. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в [[Намибия]], има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като [[Русия]], [[Унгария]] и [[Словения]], както и в [[Северна Америка]] и в някои латиноамерикански страни като [[Аржентина]] и [[Бразилия]] (най-вече в щатите [[Рио Гранде до Сул]], [[Санта Катарина]], [[Парана (щат, Бразилия)|Парана]] и [[Ешпирито Санто]].).
 
Основната част от немската лексика произлиза от [[германски езици|германския клон]] на [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]].{{hrf|European Commission|2004}} Значителен брой думи са заети от [[Латински език|латински]] и [[Гръцки език|гръцки]], известно количество и от [[Френски език|френски]] и [[Английски език|английски]]. Немският език използва [[Латиница|латинската азбука]], като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с [[умлаут]] ([[Ä]]/ä, [[Ö]]/ö и [[Ü]]/ü), както и съгласната [[ß]].
115

редакции