Света Марина (Ладарево): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| страна = България
| населено място = [[Ладарево]]
| вероизповедание = [[Българска православна църква - Българска патриаршия]]▼
▲| вероизповедание = [[Българска православна църква]]
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]
| архиерейско наместничество = [[Санданска духовна околия|Санданско]]
| тип на сградата = трикорабна базилика
| архитектурен стил =
Line 22 ⟶ 20:
| категория= християнство
}}
'''„Света Марина“''' е възрожденска църква в светиврачкото село [[Ладарево]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за [[паметник на културата]].<ref name="ЕПК1 499">{{
== История ==
Църквата е построена през 1864 година<ref name="ЕПК1 499"/> на километър южно от Ладарево и на километър източно от [[Ласкарево]], като гробищен храм, обслужващ и двете села.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref> В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.<ref name="ЕПК1 499"/>
== Архитектура ==
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на [[Атанас Буовски]]-<ref name="ЕПК1 499"/> над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.<ref name="Василиев 291">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 291 |url= |accessdate=}}</ref> При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.<ref name="ЕПК1 499"/>
| |||